О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

ГР. С., 02.02.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 31.01.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1258/11 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. №623/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 40 000 лв. искът на П. А. /починал в хода на процеса и заместен от наследници/ срещу касатора по чл. 2, ал. 1, т. 2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с продължилото повече от 7 години наказателно преследване по обвинение в престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 339а от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г. по процесуалния въпрос: преценени ли са всички конкретни обстоятелства от предмета на спора при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД и изследвана ли е причинната връзка на вредите с незаконното обвинение, за която липсват мотиви. М. въпрос за определяне размера на обезщетението за вредите по...