О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
[населено място], 13.01.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1313/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВГ“АД срещу решение №124/27.02.2024г. по т. д.№1026/23 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №966/27.07.2023г. по т. д.№1031/22г. по описа на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на „СНС травел“ЕООД сумата 42 305,82 лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД по фактура №[ЕГН]/09.06.2017г., издадена въз основа на договор за сътрудничество от 11.05.2017г., както и сумата 12 868,02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че договорът от 11.05.2017г. надлежно обвързва дружеството, доколкото по делото е доказано, че същият е сключен от лице без представителна власт, на което търговецът се е противопоставил с узнаването за предявената срещу него искова молба. Във връзка с това излага доводи относно липсата на коментар от страна на съда относно точния момент, в който счита, че търговецът е узнал за действията, извършени от негово име, както и относно липсата на възможност това да стане в по-ранен момент, предвид факта, че подписалото договора лице е счетоводител на дружеството, който едновременно с това отговаря за осчетоводяването на документите. По тези съображения касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество и отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски за производството пред ВКС.
В представеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава приложимост на общото основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК с разрешени, според него, от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? (противоречие с решения по т. д.№425/15г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№34/13г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№1106/10г. на ІІ т. о.); 2. Какъв е фактическият състав и приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка? Моментът на узнаване елемент ли е от фактическия състав? Чия е тежестта за доказване?; 3.Следва ли да бъде изрично доказан моментът на узнаване при направено възражение за недействителност на сделката по реда на чл.301 ТЗ? чия е тежестта за доказване на момента на узнаване? В случай, че ответникът твърди, че е узнал за сделката при връчването на исковата молба, чия е тежестта за доказване, че ответникът е узнал в по-ранен момент?; 4.След като е прието, че е налице висяща недействителност при търговските сделки до момента на узнаването, следва ли изрично да бъде установен по делото моментът на узнаване? (по трите групи въпроси – противоречие с решение по т. д.№2994/13г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№87/11г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№431/12г. на ІІ т. о. на ВКС и по т. д.№546/10г. на І т. о. на ВКС); 5. Чия е тежестта за доказване на отрицателен факт? – „не съм узнал за сключената от мнимия представител сделка“? (противоречие с решение по гр. д.№1584/09г. на ІІІ г. о. на ВКС). С липсата на съдебна практика по въпроса 6. Когато противопоставянето е извършено с отговора на процесуалното действие, от което органният представител е узнал за сключената сделка, приема ли се за своевременно противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ? касаторът обосновава приложимост на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На последно място се поставя въпроси в т. 7. По какъв начин органният представител на акционерно дружество може да узнае за наличието на сделка? Осчетоводяването на фактура в търговските книги на търговец с годишен оборот през съответната счетоводна година в размер над 40 000 000 лв. установява ли, че органният представител на акционерното дружество е узнал за оспорената по реда на чл.301 ТЗ сделка?, в допълнение към които касаторът сочи решение по т. д.№2994/13г. на І т. о. на ВКС, но без да се позовава изрично на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът „СНС травел“ ЕООД се е противопоставил на искането за допускане на обжалваното решение до контрол по същество с доводи за липса на предпоставки за достъп до касация.По същество е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Софийски градски съд е сезиран от „СНС травел“ЕООД с предявен срещу „ВГ“АД иск за заплащане на възнаграждение за комисионна услуга по договор за сътрудничество от 11.05.2017г. в размер на неплатения остатък по фактура от 09.06.2017г. – сумата 42 305,82 лв., ведно със законната лихва, както и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 12 868,02 лв. за периода 07.06.2019г.- 05.06.2022г. Срещу така предявените искове ответникът е навел възражения, че договорът и протоколът за извършена услуга от 09.06.2017г. са подписани от лице без представителна власт, като освен това е оспорил като неавтентични и положените от името на дружеството подписи.Поддържал е, че не са изпълнени условията за извършване на плащане, съгласно чл.4 ал.3 от договора (съответният клиент на „ВГ“АД да е сключил договор с дружеството за услугата и да му е изплатил възнаграждение по него), както и че лихви за забава не се дължат.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че договорът от 11.05.2017г. представлява по характера си договор за посредничество, по силата на който ищецът е поел задължение да свърже ответника с клиент срещу възнаграждение, плащането на което е поставено под условие сделката с клиента на ответника да бъде сключена и изпълнена. Направеното от ответника оспорване на автентичността на положените от името на дружеството подписи в договора от 11.05.2017г. и в протокола за извършена услуга, съдът е приел за недоказано, като се е позовал на заключението на графическата експертиза. Приел е, че подписите са положени от лицето Е. К., за която липсват доказателства да е била натоварена в функции да представлява ответното дружество. От това е заключил, че тези частни документи са подписани от лице без представителна власт. Като е взел предвид, че издадената въз основа на договора и протокола фактура за дължимо възнаграждение по него е била надлежно осчетоводена, включена е в дневника за покупките и справката-декларация по ДДС за м. май 2017г., ползван е данъчен кредит и са извършени две частични плащания за погасяване на задължението (обстоятелства, които са установени със заключението на счетоводната експертиза) съдът е направил извод, че следва да бъде приложена нормата на чл.301 ТЗ. Допълнително от доказателствата по делото е намерил за установено и, че сумата по фактурата е начислена във връзка с осъществено от ищеца посредничество между ответното дружество и Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ при осъществяване на кетъринг мероприятие, за което последното сдружение е заплатило на ответника съответната сума. С това са приети за изпълнени предвидените в договора между страните условия за плащане, каквото и частично е извършено.
За да потвърди така постановеното първоинстанционно решение въззивният съд е преценил същото като валидно и допустимо, а по същество е споделил напълно изложените в него мотиви, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК. Произнесъл се е по оплакванията срещу него, наведени във въззивната жалба на ответника, като е посочил, че от съвкупния анализ на ангажираните от ищеца писмени доказателства и заключения на две експертизи се
установява по еднозначен начин наличието на възникнало търговско правоотношение между страните по договор за сътрудничество от 11.05.2017 г., с конкретно уговорени в него предмет и права и задължения на страните, по силата на който те са се съгласили, че всяка една от тях ще извършва за другата страна посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития, наемодатели и наематели за търговски и офис площи, находящи се на територията на Р. Б. че при сключване на сделка за туристически услуги, организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем на недвижим имот, страната, сключила сделката, дължи възнаграждение на страната, която е посредничила за сключването й; че това възнаграждение ще се определя между страните за всяка конкретна сделка и ще се записва в изрично писмено споразумение или протокол, като ще се дължи само когато за конкретната има реално сключен и влязъл в сила договор между изпълнителя и клиента и само след като дължимото възнаграждение от клиента му е било реално заплатено. Посочил е, че по делото е налице подписан приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г. към договора за сътрудничество, в който страните са признали, че е извършено посредничество от страна на „СНС Травел“ЕООД, в резултат на което клиент на „ВГ“АД-възложител е сключил договор за кетъринг мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в размер на 47 754,85 лв. без ДДС или 57 305,82 лв. с ДДС. За неоснователно и опровергано от неоспореното заключение на графическата експертиза съдът е намерил възражението на въззивника-ответник за неавтентичност на подписите, положени в тези документи от името на „ВГ“АД. Приел е, че по този начин страните по делото са се обвързали с валидно търговско правоотношение, по което ответникът се е задължил с плащането на посочената сума, условията за плащане на която са се осъществили, дори да се счете за основателно възражението на ответното дружество, че подписалата документите Е. К. не е разполагала с представителна власт по отношение на „ВГ“АД (доколкото липсва представено по делото пълномощно, въз основа на което същата да се легитимира като пълномощник на дружеството). В тази връзка въззивният състав се е позовал на съдебната практика по приложението на чл.301 ТЗ, според която при търговски сделки, сключени при липса или при превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна власт, е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена такава сделка. Като е направил съпоставка с установеното в ЗЗД правило на чл.42 ал.2 за сделките, сключени без представителна власт или извън представителната власт на представителя, съдът е разсъждавал, че в отлика от него, действието на лицето без представителна власт поражда за търговеца правен ефект, който може да отпадне с обратна сила само ако същият се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора.
Констатирал е, че в настоящия случай твърденията на въззивното дружество, поддържани пред двете инстанции, че е налице изрично противопоставяне на органния представител на „ВГ“АД на действията на К. срещу извършените от нея от името на дружеството без пълномощия действия, са останали недоказани. От това е заключил, че сделката е породила правното си действие и валидно е обвързала страните по нея. Приел е за установено по категоричен начин, че „СНС травел“ЕООД (в чийто предмет на дейност се включва осъществяването на посредничество при сключване на сделки по занятие) е осъществило посредничество между „ВГ“АД и „С. Н. Л.-винарска камара“, в резултат на което са били сключени между тях два договора - за наем и кетъринг. Изпълнението на поетото задължение от страна на ищеца съдът е намерил за установено от факта, че издадената от него фактура за сумата 57 305,82 лв., с основание „посредничество по сделка по договор от 11.05.2017 г.“ е била приета от ответното дружество, което я е осчетоводило, ползвало е данъчен кредит и е извършило две частични плащания за погасяването й, като неплатена е останала сумата 42 305,82 лв.; както и от факта, че са били издадени от ответника на третото лице (Сдружението „Национална лозаро-винарска камара“) две фактури във връзка с проведеното мероприятие, по които са извършени от последното плащания в негова полза. От това съдът е заключил, че е налице приемане на работата без възражения, като предпоставките на чл.4 ал.3 от договора за посредничество за плащане на възнаграждението са били изпълнени и неплатеният остатък за услугата е дължим.
Установеното от експертизата обстоятелство, че по-късно – на 12.12.2022 г. (в хода на делото) е била извършена корекция осн. чл.126 ал.3 т.2 ЗДДС, като е бил сторниран оборотът по нея в размер на 42 305,82 лв., съдът е намерил за непроменящо горните изводи, като се е позовал на също установения от вещото лице факт, че тази операция е извършена без да са налице първични счетоводни документи, обосноваващи корекцията.
При извод за основателност на главния иск, съдът е намерил за основателен и акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава върху търсеното парично вземане, за претендирания период - 07.06.2019 г. до 05.06.2022 г., върху остатъка от главницата по фактурата - 42 305,82 лв., в установения от експертизата в размер от 12 868,02 лв.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва, че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките, в които се извършва селекцията, с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало, касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението, нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба, а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол.
Както първият (процесуално-правен), така и останалите (материално-правни) въпроси са поставени в контекста на оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства във връзка с момента на узнаването за сключената от името на дружеството без представителна власт сделка и за неправилното приложение на презумпцията на чл.301 ТЗ. Първият от въпросите, принципно обуславящ крайния изход на спора(тъй като касае дейността на въззивната инстанция на такава по същество) и поради това осъществяващ общото изискване за достъп до касационен контрол, не е разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора релевантна практика на ВКС. Въпреки че е споделил изцяло мотивите на първата инстанция, съставът на апелативния съд е изложил подробни мотиви, включително по отношение на установените със събраните в хода на производството пред първата инстанция доказателства факти. Касаторът не сочи конкретни доказателства, които са останали необсъдени и несъобразени от въззивната инстанция. Същата, във връзка с поддържаната от него теза, че ответното дружество е узнало за сключената от негово име търговска сделка в по-късен момент, изрично е посочила, че доказателства във връзка с тези твърдения (които да бъдат обсъдени) ответникът не е представил, а за момент на узнаването е приел моментът на осчетоводяването на фактурата, издадена въз основа на договора и отразяването й в дневниците за покупките за м. май 2017г. и ползването на данъчен кредит.
Останалите материално-правни въпроси, част от които, по начина, по който са формулирани, не кореспондират пряко с решаващите изводи на съда, могат да бъдат обобщени и сведени до релевантните за изхода на спора въпроси по приложението на чл.301 ТЗ, тежестта за доказване момента на узнаване и незабавното противопоставяне на сделката, сключена от името на търговец без представителна власт. По тези въпроси решаващият извод на въззивната инстанция, посочен по-горе, не противоречи на сочената от касатора практика на касационната инстанция, а е съобразен не само с нея, но и с допълнително известната на настоящия състав такава. При разрешаването на въпроси по приложението на чл. 301 ТЗ Върховен касационен съд се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК в решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на I т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о., решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II т. о., решение № 23/7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на II т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на II т. о. , решение № 30/8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на I т. о., решение № 57/7.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на I т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на II т. о.,решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г. на I т. о. и др. В тези решения е прието, че извод за липсата на противопоставяне от страна на търговеца на извършените действия без представителна власт, включително за съществуването на договор за покупко-продажба, би могъл да се направи, ако по делото са доказани факти като: отразяване на издадена фактура за продажбата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, ползването на данъчен кредит по същата, както и частичното плащане на цената; само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване; макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получат стоката, без да се презюмира, се приема, че търговецът е узнал за техните действия по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е ползван данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС; само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
По въпроса за тежестта за доказване момента на узнаване и незабавното противопоставяне на сделката, сключена от името на търговец без представителна власт ВКС приема в практиката си - решение №37/01.04.2009г. по т. д.№106/08г. на ІІ т. о., решение №109/07.09.2011г. по т. д.№465/10г. на ІІ т. о. и др.,че тъй като мнимо представляваният се позовава на определен момент на узнаване, негова е и доказателствената тежест да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си. Изводът на въззивния съд, че такива доказателства ответникът не е представил и поради това не е установил друг момент на узнаване, различен от установения, кореспондира с даденото от касационната инстанция разрешение, поради което критерият на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не може да намери приложение.
Изложеното налага извод за липса на обосновани от касатора сочените от него предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното от него въззивно решение, а това е основание да бъде постановен отказ за достъп с настоящото определение.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за производството пред ВКС разноски в размер на 3000 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124/27.02.2024г. по т. д.№1026/23 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ВГ“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на „СНС травел“ЕООД с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] сумата 3000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: