Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. К., без гражданство, против решение № 1778 от 16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1455/2016 г. по описа на Административен съд София-град.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.

Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк.. П изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. К., без гражданство, срещу Решение № 8809 от 11.11.2015 г. на зам.- председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При анализиране на понятието "преследване" съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, възможните форми на това преследване и основанията за такова, решаващият съд е установил, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки по см. на цитираната...