Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на В. М. Г. от [населено място], срещу решение № 12560/21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9490/2015 г., по описа на ВАС, Пето отделение, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу решение рег. № 812100-13794/14.04.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с отказ за заличаване на личните й данни по молба вх. № я-36877/15.10.2014г. по описа на СДВР. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, по изложените в жалбата и в постъпила на 25.01.2017 г. молба - становище по съществото на спора.

В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът - Министър на вътрешните работи, представляван от юрк.. П, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Правилно съдът е преценил, че административният орган е приложил материалния закон, който е бил в сила към 14.04.2015 г. и по-скоро това е разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "а" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Тази разпоредба е в сила от 17.03.2015 г. Решението е издадено на 14.04.2015 г. и правилно е преценил тричленният състав, че министъра на вътрешните работи е отказал заличаването на личните данни на касационния жалбоподател на посоченото правно основание. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебеният акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да приеме цитираното решение на Министъра на вътрешните работи за законосъобразно, тричленният състав на ВАС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. В мотивите му е посочено, че молбата на Г. за заличаване на лични данни, заведена с вх. № я-36877/15.10.2014 г. по описа на СДВР, е била подадена от лице без представителна власт и с писмо рег. №р 6305/20.10.2014г., на основание чл. 29, ал. 3 от ЗЗЛД, административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности. С оглед това и съгласно чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съдът е посочил, че искането следва да се смята за редовно депозирано на 04.12.2014г., от която дата на отстраняване на нередовностите, започва да тече срокът за произнасяне на сезирания орган. Към тази дата, както и към момента на постановяването на оспореното решение – 14.04.2015г., е била в сила Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер - считано от 01.11.2014г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. „в" от същата, личните данни на лица в информационните фондове на МВР се заличават, когато наказателното производство е прекратено на основание чл. 369, ал. 2 и ал. 4 от НПК, като е необходимо да е изтекъл, в случая - петнадесет годишният, давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80 от НК. Деянието, за което е било образувано прекратеното с разпореждане № 2136/18.07.2014 г. Софийски градски съд наказателно производство по НОХД № 2829/2014 г., (водено за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 209 от НК срещу В. Г. и други три лица, на основание чл. 369, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 368, ал. 1 от НПК), е извършено на 13.01.2006 г. и абсолютната давност към момента на постановяване на решението не е изтекла.

Съдебният акт не страда от наведените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. Първоинстанционният контрол за законосъобразност на процеснния административен акт, съдържащ отказ за заличаване на лични данни, е проведен задълбочено, при правилно изяснена фактическа обстановка и обосновани въз основа на нея правни изводи, съответстващи на приложимия закон, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в нарушение на закона в конкретния случай, съдът е приел приложимост на разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. в" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, тъй като искането за заличаване е направено на 15.10.2014г., към който момент цитираната Инструкция все още не е била в сила (действала е Инструкция № Із-381/2009г.), а приложената разпоредба е в сила едва от 17.03.2015г. Началният момент, от който следва да се счита редовно подадено искането, в съответствие с посоченото правно основание, правилно е определен към датата 04.12.2014г. - след отстраняването на нередовностите в него, т. е., при действието на въпросната Инструкция, влязла в сила от 01.11.2014г. На 07.01.2015 г., с писмо per. № 51 Зр-313 по описа на СДВР, молбата на адв.. Т, като пълномощник на В. М., е била изпратена по компетентност на оправомощения да се произнесе орган. Вярно е, че решението на Министъра на вътрешните работи е постановено със забава - на 14.04.2015г. и че разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. „в" от Инструкцията има действие от 17.03.2015г., както сочи касационната жалба, но мълчалив отказ от произнасяне не е обжалван и след като административният орган е постановил изричен такъв, правилно съдът се е произнесъл по неговата законосъобразност. Решението е взето от административния орган в периода след влизане в сила на нормата, а съответствието му със закона се преценява към датата на постановяването му.

Във връзка с останалите касационни оплаквания следва да се подчертае също обосновано приетата неприложимост на наведените в жалбата норми от ЗЗЛД, затова съдът правилно не ги обсъждал. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни - Министъра на вътрешните работи, в изпълнение на което именно е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Посочената в нейния чл. 2, ал. 2 цел, е проведена последователно и в параграфи 3 и 4 от ПЗР на същата, с указаното действие на сроковете по чл. 3, и по отношение на данните, обработвани и съхранявани във връзка с производства и проверки, въведени преди влизане в сила на Инструкцията, а дори и на такива, образувани и приключени при действието на отменения през 2005г. НПК.

С оглед изложеното, правилна е преценката за наличие на валидно правно основание за прилагане на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. от страна на административния орган, законосъобразно е тълкувана нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

При този изход на процеса, на ответната страна следва да бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12560/21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9490/2015 г., по описа на ВАС, Пето отделение, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу решение рег. № 812100-13794/14.04.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с отказ за заличаване на личните й данни по молба вх. № я-36877/15.10.2014г. по описа на СДВР.

ОСЪЖДА В. М. Г. от [населено място], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.