О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2103

гр. София, 24.07.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1489 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Р. С. К. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Д. срещу решение № 245 от 06.03.2023 г. по гр. дело № 1986/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, с което е потвърдено решение № 261335 от 18.04.2022 г. по гр. дело № 9186/2019 г. на Софийски градски съд, I-15 състав и Р. С. К. е осъден да заплати на „И. Т. АД сума в размер 6 306 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът по иска е осъден да заплати на “И. Т. АД сума в размер 157 500 лв. - неустойка по чл. 25 от договор за търговска продажба на селскостопанска техника № SOR_2001479/Pn_HT/24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 11 950,00 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил аналитично всички доказателства по делото и детайлно развитите доводи от ответника по повод твърденията му за нищожност на договорната клауза за неустойка, както и е пренебрегнал възраженията, че поради липса на задължителна регистрация на вещта същата не е предадена в годен вид за ползването й. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение въвежда доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно.

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение? – противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., решение № 145/05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г. на ВКС, IV г. o., решение № 147/31.07.2018 г. по т. д. № 1715/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на ВКС, IV г. о., решение № 205/12.05.2015 г. по гр. д. №7417/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 469/26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о, решение № 14.04.22.11.2019 г. по т. д. № 2579/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 235 по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 324 по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др.

2. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? – противоречие на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Противоречи ли на добрите нрави клауза за неустойка, основана на предвидена в договора възможност за продавача /кредитор/ да претендира неустойката без да е изпълнил каквото и да е задължение и без да е осъществил престация по договора? Води ли до неоснователно обогатяване клауза за неустойка, непредпоставяща каквото и да било задължение по договора за претендиращата я страна? - противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. По посочения материалноправен въпрос касаторът поддържа евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводите, че изводите на съда за дължимост на неустойката са очевидно необосновани и нелогични при конкретните констатации на съда относно съдържанието на договора.

Ответникът „И. Т. АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. А. В. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на ответника по иска, обсъдил е всички доказателства, а третият въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото предмет на иска е неустойка по договора поради неизпълнение на съществено задължение на купувача - да плати продажната цена. Въпросът за задължението на продавача да предаде вещта е извън предмета на делото, доколкото едва с касационната жалба се навежда оплакване, че вещите не са били предадени. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на селскостопанска техника /подробно описан в договора и приложение № 1 към него зърнокомбайн/, с който ищецът „И. Т. АД се е задължил да прехвърли на ответника Р. С. К. /настоящ касатор/ вещта срещу цена 225 000 лв. без ДДС, платима на вноски, както следва: 30 000 лв. в 5-дневен срок след подписване на договора, 20 000 лв. до 15.09.2015 г. и 175 000 лв. до 30.05.2016 г. или след подаване на проекта по 4.1 от ДФЗ от 2015 г. или 2016 г. Констатирал е че договорът е вписан на 15.07.2015 г. в Централния регистър на особените залози със запазване на собствеността до изплащане на цената, както и че вещта е предадена на купувача. Посочил е, че уговорката за прехвърляне на правото на собственост от продавача на купувача е да се извърши след получаване на пълната продажна цена и при изпълнение на останалите задължения по договора. Съдебният състав е анализирал клаузата на чл. 25, ал. 1 от договора и е приел, че при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора продавачът има право да го развали едностранно след като е поканил купувача да изпълни задължението си и той не е сторил това. Въз основа на основното и допълнителното заключения въззивната инстанция е приела, че ищецът не е погасил сумата по договора - няма извършени плащания по банков път от ищеца, а по счетоводни данни няма осчетоводяване на такива и по каса, като платените на ръка суми от К. на К. С. са възстановени с посочени разходни касови ордери. Посочила е, че счетоводството на ищеца е редовно водено относно фактура № 2279/28.12.2018 г., която е декларирана пред НАП и е включена в дневника на продажбите; сума от 49 800 лв. от „А. С. АД не е осчетоводявана като постъпила към ищеца, като тази сума е постъпила в сметката на „А. С. АД от Анна Б. като изпълнение по фактура № 1157/16.03.2017 г. във връзка с договор за търговска продажба, сключен между посоченото дружество и Анна Б.. В решението е констатирано, че в нотариална покана, връчена на 08.02.2019 г. лично на ответника, ищецът е уведомил ответника, че считано от 30.05.2016 г. е в сериозно просрочие, за последен път е поканил същия да заплати цената в 10-дневен срок от получаването, като при неплащане правата на дружеството ще бъдат потърсени по съдебен ред, а ответникът е поканен да върне вещта. Установено е, че вещта не е върната и в изявление за разваляне на договор дружеството е уведомило ответника, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена, разваля сключения договор и претендира плащане на неустойка в размер на 70 % от продажната цена или 189 000 лв. На 08.07.2019 г. призовкар е удостоверил отказ на Р. К. да получи изявление за разваляне на договора.

Възражението на ответника по иска /настоящ касатор/, че развалилият договора продавач е неизправна страна, е прието за неоснователно по съображения, изводими от клаузата на чл. 3 от договора, че купувачът е имал задължение да плати продажната цена преди прехвърляне на собствеността. Изложено е разбирането, че доколкото няма данни за изплащане на цялостното задължение, то и за продавача не е възникнало задължението да прехвърли собствеността, поради което не могат да се подлагат на обсъждане доводите в чия собственост е вещта, тъй като е възможна продажба и на чужда вещ, като собствеността може да се придобие в последствие и да бъде прехвърлена на общо основание.

Относно възражението, че селскостопанската техника не е била регистрирана, което съставлява неизпълнение на договора и прави продавача неизправен, съдебният състав е приел, че в клаузите на договора не се съдържа уговорка, която да предписва подобно поведение за ищеца, нито плащането на цената е обусловено от подобно условие.

За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска /касатор/ за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, въззивният съд съобразно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС е констатирал липсата на друго обезпечение на кредиторовия интерес в случай, че цената на вещта не бъде заплатена, поради което е заключил, че предвиденото плащане на част от цената, надхвърляща половината й, е логично и съобразено с обичайната търговска практика. Съобразил е и следните обстоятелства: зърнокомбайнът се намира във владение на ответника /касатор/ и няма основание да се счита, че същият не е бил използван от предаването му през лятото на 2015 г. до момента на постановяване на решението; актуалната стойност на вещта е обусловена от амортизационните отчисления за изминалото време, в конкретния случай дълъг период – 7 години, през който продавачът се е лишил от ползите от вещта; при евентуално получаване обратно на вещта ищецът би могъл да я реализира на по-ниска стойност, тъй като тя е по-трудно конкурентна на новопроизведени машини, а атрактивността й на ограничения пазар на селскостопанска техника е занижена.

Относно неизпълнението на задължението за плащане на цената въззивната инстанция е приела пълно неизпълнение въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, като не е доказано плащане от трето за спора лице, предвид данните, че се касае за плащания от трето за спора лице в полза на друго дружество и въз основа на друг договор, без никакви данни за погасителен ефект по настоящия търговски контракт. Съдебният състав е изложил и евентуални съображения, че ако се приеме за вярно твърдението на ответника по иска, че е платил вноски общо в размер 99 800 лв. чрез трето лице, то сочената стойност съставлява приблизително 35% от продажната цена, т. е. значително неизпълнение за остатъка и то за дълъг период от време.

Във въззивното решение е приет за приложим и принципа на чл. 309 ТЗ, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Предвид данните по делото, че компесаторната неустойка е определена в краен размер, изначално установен при сключване на договора - 70 % от 270 000 лв., и при съпоставка на същия с размера на неизпълнението, при отчитане на факта, че вещта се ползва и към момента на приключване на делото във въззивната инстанция, е направен извод, че размерът на уговорената неустойка не е прекомерен.

Изводът за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност спрямо вземането за неустойка е аргументиран с началото на срока по чл. 111, б. „б“ ЗЗД от развалянето на договора съгласно чл. 25 от договора, т. е. от 08.07.2019 г. и датата на предявяване на иска - 11.07.2019 г.

Въззивният съд е приел за преклудирано възражението, че дружеството не може да претендира неустойка за неизпълнение относно техника, която не е била предмет на договора. Изложил е, че в исковата молба ясно е посочен договорът, въз основа на който се претендира плащането за неустойка, както е описана и продаваната вещ. По отношение на липсата на съвпадение на номера на двигателя на зърнокомбайна, изписан с цифри в обстоятелствената част на исковата молба, и посочения в Приложение № 1 номер на двигател, изписан само с букви, съдебният състав е изложил съображения, че не е изключена възможността в исковата молба и в приложението една и съща вещ да е описана с различни нейни идентификационни белези /цифрови, буквени и пр./, както и че ответникът не е възразил нито в отговора, нито в допълнителния отговор, че е получил и държи именно вещта, предмет на сделката за покупко-продажба. Съобразил е, че между „И. Т. АД и ответника Р. К. няма друг договор за покупка на такава вещ /зърнокомбайн/, поради което се касае до идентична вещ – вещта, която е предмет на договора, и вещта, която е във фактическата власт на К..

Относно оплакването за присъдената законна лихва въззивният съд е изложил, че се касае за компенсаторна неустойка и няма пречка върху нея да се начисли лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

В настоящия случай въззивната инстанция с оглед направените оплаквания и правомощията си по чл. 269 ГПК е обсъдила събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, въз основа на тях е установила фактическата обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми. Съдебният състав е обсъдил и своевременно релевираните възражения на ответника по иска, както за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, в частност на клаузата на чл. 25, ал. 1, така и възражението, че селскостопанската техника не е била регистрирана, което съставлява според ответника по иска /настоящ касатор/ неизпълнение на договора и прави продавача неизправен. Относно въведеното с въззивната жалба възражение, че дружеството не може да претендира неустойка за неизпълнение относно техника, която не е била предмет на договора, въззивният съд е приел, че същото е преклудирано. Изводът, че се касае до идентична вещ – вещта, която е предмет на договора, и вещта, която е във фактическата власт на ответника по иска /настоящ касатор/, е направен въз основа на доказателствата и липсата на данни за наличието на друг договор за покупка на зърнокомбайн, сключен между страните по спора. Несъгласието на касатора с направените от въззивния съд фактически и правни изводи не обуславя допускане на касационно обжалване на съдебния акт, а изложените оплаквания представляват касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Вторият процесуалноправен въпрос е поставен във връзка с твърдението на касатора, че във въззивното решение липсват мотиви по отношение на нищожността на клаузата за неустойка съгласно чл. 25, ал. 1 от процесния договор. Този въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като съдебният състав не е отрекъл задължението на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна в случаите, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Видно от мотивировъчната част на решението, Софийски апелативен съд в съответствие с практиката на ВКС се е произнесъл относно действителността на релевантната договорна клауза за неустойка.

Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касатора в т. 3 от изложението въпроси. Въпросите са материалноправни и се отнасят до преценката и критериите за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави. Въззивната инстанция в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, е извършила преценка на клаузата за неустойка към момента на сключване на договора за търговска продажба на селскостопанска техника, отчела е функциите на неустойката, съобразила е липсата на друго обезпечение в случай, че цената не бъде заплатена, взела е предвид, че повече от 7 години зърнокомбайнът е във владение на ответника по иска, съобразила е актуалната стойност на вещта, обусловена от амортизационните отчисления за минало време, съпоставила е размера на неустойката с размера на неизпълнението и е направила извод, че уговорката за неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не е нищожна като сключена в противоречие с добрите нрави. В този смисъл съдебният състав е процедирал в съответствие с изложеното в т. 3 от посоченото Тълкувателно решение разбиране, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за критериите за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави е формирана задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивната инстанция. Конкретната преценка дали една договорна клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави зависи от нейното съдържание и конкретните доказателства, които са различни за всеки отделен случай. Преценката за правилността на направените фактически и правни изводи не може да бъде извършена в стадия на селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в касационното производство в размер 8 541,23 лв. с включен ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 06.03.2023 г. по гр. дело № 1986/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав

ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „И. Т. АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], жк Манастирски ливади, Евроцентър [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 8 541,23 лв. /осем хиляди петстотин четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки/ с включен ДДС, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.