Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А. В. Г. като майка и законен представител на В. А. В. срещу решение № 590 от 24.07.2015 г. на Административен съд София град по адм. дело № 420/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № 258/25.03.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" [населено място].
Поддържа доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.
Ответникът, Директорът на дирекция "Социално подпомагане " Е. П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. В. Г. срещу цитираната заповед. С нея на основание чл. 10 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД и се отпуска месечна добавка по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД за едно дете в размер на 240 лева считано от 01.03.2015 г. до 29.02.2016 г. С жалбата се иска отпускане на помощта и за минал период преди периода за който е отпусната. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е, че с решение на ТЕЛК от 19.02.2015 г. детето на А. Г. е преосвидетелствано като му е определена оценка на работоспособността 50%, като е посочено в решението, че преди този момент тя е била 40%. При тази констатация съдът е приел че правото възниква от началото на месеца в който е подадена молбата за отпускане на...