Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. И. Н. от [населено място] против разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм., ДВ, бр. 45 от 30.05.2014 г., в сила от 30.05.2014 г.), в хипотезите „само за ПС, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591”.

Поддържа се становище за казуистично ограничена възможност за възстановяване на регистрацията на спрени от движение моторни превозни средства по искане на техния собственик в противоречие с чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, чл. 2, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА).

Ответникът министърът на вътрешните работи е оспорил жалбата в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Въпросът за процесуалната допустимост на оспорването е разрешен с определение № 7680 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 3010 / 2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, взе предвид следното:

Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни...