Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", [населено място], подадена чрез упълномощен юрисконсулт П., против решение № 96 от 28.05.2015г., постановено от Старозагорският административен съд, ІV състав, по адм. д. № 512/2014г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. Касационният жалбоподател твърди неправилно приложение на чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредба №5 от 27.02.2009г.
и заявява, че между страните в административното производство съществува правен спор, който не е приключил. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли като неоснователна жалбата на Я. Н.. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Я. В. Н. от [населено място], област С. З., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Г., който с писмено възражение и писмена молба пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на направените разноски - адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като изводите на съда за материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт са неправилни и необосновани . Според участващия по делото прокурор съдът е извършил недопустим контрол върху представените доказателства
за
правото
на
ползване
на
заявените
парцели
чрез
излагането
на
подробни
съображения
относно
представените
договори
, като
извършването
на
преценка
за
тяхната
валидност
и
произтичащите
от
тях
права
е
недопустим
а, защото гражданскоправните
спорове
с
облигационен
и
вещноправен
характер
между
касационния
ответник
и
другите
кандидати
по
повод
процесните
земеделски
площи
са
извън
контрола
,
осъществяван
по
повод
оспорения
административен акт.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното
решение № 96 от 28.05.2015г.
е отменено по жалба на Я
нко В. Н.
Уведомително писмо изх. № 02-240-6500 /2668 от 12.08.2014г на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” —Разплащателна агенция, с което по подадено от него като земеделски производител с У. 557245 общо заявление с У. 24/250413/77431 от 2013г, е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2013г., по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 5545.28 лв; по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) -213.68лв и по Схемата за плащания за природни ограничения в планински райони (НР1) -7020.48лв, както и са му наложени санкции по тези схеми за общо 5278.82 лв, като незаконосъобразно. Със същото решение е върната преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; определен е 30-дневен срок за издаване на административен акт, съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона; осъден е Държавен фонд „Земеделие” [населено място] да заплати на Я
нко В. Н.
сумата от 510 лв лв - разноски по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че атакуваният акт, обективиран в посоченото уведомително писмо е издаден в рамките на предоставената на Изпълнителния директор на ДФЗ—РА материална компетентност, съобразно чл. 11а от ЗПЗП и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 т. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 7 от У. правилник на ДФ „Земеделие”. Преценено е, че процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са неоснователни оплакванията, че не съдържа мотиви. Според първоинстанционния съд при постановяване на оспорания отказ са спазени административнопроизводствените правила, но е установено несъответствие на акта с материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че атакуваният отказ противоречи на изискванията на чл. 17 и чл. 18 от Наредба №5 /2009г., в редакцията, действала към датата на издаване на оспорения акт (ДВ, бр. 22 /2014г). В тях е регламентирано, че когато за една и съща площ, за която има установено застъпване са представени документи, доказващи правното основание за ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция /РА/ след прилагане на чл. 18 от Наредбата отказва плащане за застъпените площи на всички кандидати. Според на чл. 17а, ал. 8 от приложимата Наредба, също в редакцията в ДВ, бр. 22/2014, когато само един от кандидатите е представил документи по чл. 2а ал. 2, доказващи правно основание за ползване на земята, РА одобрява плащането на субсидията за него съобразно площите, за които е доказал правно основание за ползване. Първоинстанционният съд е обсъдил представените от жалбоподателя писмени доказателства и от тях е извел заключение, че в оспореното уведомително писмо посоченото застъпване на вписаните в колона 4, на трите таблици от акта, площи е било отстранено посредством представените от жалбоподателя доказателства, удостоверяващи, че ползва земеделската земя на изброените ПИ, при липса на конкуриращи права на ползването им през процесната кампания 2013г.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, е произнесено законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че с процесното уведомително писмо е приключило административното производството по подадени от жалбоподателя заявления за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 за 2013г., входирани на дати 12.03.2013г. и 12.04.2013г., редактирани на 22.05.2013г. Към тях е приложена таблица на заявените по всяка мярка и използвани за земеделско производство площи, очертани в БЗС —общо 14 бр. БЗС в селата Голямо дряново, Горно С. и Долно съхране, общ. П. баня, с отглеждана култура код, съответстващ на орехови насаждения. Всички 14 бр. БЗС са отметнати за подпомагане по СЕПП и СНДП, а по НР1—12 бр.БЗС /без 2- та БЗС в [населено място] сахране/. Земеделският производител е декларирал като основание за ползване на поземлените имоти — право на собственост/съсобственост за 8 бр. БЗС и договор за аренда за 4 бр. БЗС и е подписал изискуемите декларации, относими към схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал. Първостепенният съд правилно е установил, че жалбоподателят е приложил документи, включително и сключен договор с [фирма] за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биопродукти и е приложил към заявлението и разпечатки от ЦОФК, съдържащи данни за местоположението, отглежданите култури и др. белези на заявените БЗС и съотнасянето им с одобрения за предходната година допустим за подпомагане слой. Административният орган е счел, се са налице двойно декларирани площи, по отношение на 9 бр БЗС, а именно: БЗС 16924-29-27, за 1.13ха, включваща ПИ 028025; БЗС 16924-29-28, за 0.69 ха - ПИ 028001; БЗС 16924-29-29, за 0.3 ха - ПИ 028023; БЗС 16924-29-30, за 0.79ха - ПИ 028009; БЗС 16924-29-31 за 2.8 ха - ПИ 027002 и ПИ 027003; БЗС 16924-29-32, за 2.0 ха - ПИ 027023, 027024, 027025 и 027026; БЗС 16924-42-10, за 1.1 ха - ПИ 026012; БЗС 16924-43-15 за 0.68 ха - ПИ 030002; БЗС 22808-62-35-1 за 0.68 ха - ПИ 036047. Установено е, че застъпванията за всички БЗС, освен БЗС 16924-43-15 са между жалбоподателя като собственик и [фирма] като ползвател, а застъпването за БЗС 16924-43-15 е между жалбоподателя - собственик и [фирма] - ползвател. За отстраняване на „застъпванията” между горепосочените лица са изпратени писма: изх.№ 02-240-6500/411/ 13.09.2013г. до жалбоподателя, изх.№ 02-240-6500/4854 от 14.09.2013г. до [фирма], и с изх.№ 02-240-6500/3852 от 13.09.2013г. до [фирма]. С писмата адресатите са уведомени за установеното застъпване и са дадени указания кандидатите да се явят в съответното звено в указан срок, да подадат декларации и представят доказателства, че ползват ПИ на правно основание от изброените в чл. 2а от Наредба №5/27.02.2009г. От приложената по делото преписка е видно, че всички кандидати са представили в указания срок декларации с таблици, съдържащи списъци на потвърдените от тях поземлени и предоставените от тях документи. Жалбоподателят е заявил, че е арендатор на ПИ 028025, а за всички останали ПИ, че е собственик по силата на договори за покупка в периода 2007—2012г.
За два от имотите е посочил, че е съсобственик, в качеството си на съпруг на купувача на имота М. А. Н., съгласно удостоверение за сключен на 27.06.2004г граждански брак №0045576. [фирма] е посочило, че е ползвател по силата на договори за аренда. [фирма] е заявило, че е пренаемател по силата на договор за отдаване на имота от [фирма] за стопанската 2012/2013г. Първоинстанционният съд правилно е установил, че всички спорни БЗС са потвърдени от жалбоподателя и същият е представил на административния орган доказателства за ползването им и за извършени разходи по обработването на земята. За БЗС 16924-29-27, вкл.ПИ
028025
по КВС за землище Г.Съхране, 11.530дка Н. е представил договор за наем,
сключен на 30.05.2013 г. за 1 стопанска година — 01.10.2012г. - 30.09.2013г., както и вписана на 21.06.2013г в Службата по вписванията молба за прекратяване на действалия преди това договор за аренда за ПИ 028025 с [фирма], вписан на 15.10.2013г. договор за аренда за четири стопански години, считано от 01.10.2013г. Относно БЗС 16924-29-28—досежно ПИ
028001
съща КВС, площ
0.69 ха
, — Н. се е легитимирал като собственик с нотариален акт за покупка №146 /30.11.2010г. и с нотариална покана рег.№ 1997, том І, №98, на помощник нотариус при нотариус И. №308, с която Н. е отправил изявление, че счита за прекратен Договора за аренда от 30.05.2008г за ПИ 028001 с едномесечно предизвестие, считано от получаването на нотариалната покана, тоест от 29.04.2013г., поради неплащане на две арендни вноски за 2010/2011г и 2011/2012г. стопански години. На 19.06.13г. е вписана в службата по вписвания молба на Н. относно прекратяването на договора за аренда. По отношение на БЗС 16924-29-29 — ПИ
028023
по КВС [населено място]
, 0.30
ха Н. се е легитимирал с нотариален акт за покупка №74/18.10.2012г. и удостоверение за гр. брак с М. А. Н. /приобретател по договора/, която е декларирала писмено че имотът се обработва от съпруга й. Тя е изпратила нотариална покана рег.№ 2004, том І, №105, на помощник нотариус, съдържаща едномесечно предизвестие до арендатора [фирма] за прекратяване на Договора за аренда от 27.08.2008г за този имот, с 1 месечно предизвестие, която нотариална покана е получена на дата 29.04.2013г. и на 20.06.2013г е вписано прекратяването на договора за аренда за този имот. Досежно БЗС 16924-29-30 — ПИ
028009
по КВС [населено място],
0.79
ха Н. е представил нотариален акт за покупка №74/18.10.2012г и удостоверение за гр. брак с М. А. Н., която е приобретател. Приложени са и декларация от Н., че имотът се обработва от съпруга й, нотариална покана рег.№ 2005, том І, №106, на помощник нотариус, съдържаща писмено известие до арендатора [фирма] за прекратяване с едномесечно предизвестие на Договора за аренда от 18.11.2008г за този имот, получена на 29.04.2013г., вписана е на 21.06.2013г молба за прекратяването на договора за аренда за ПИ 028009. За БЗС 16924-29-31, вкл. ПИ
№№027002 и 027003
по КВС Г.Съхране, общо 28.402 дек или
2.8 ха
,
Н. е представил нотариален акт №121/08.10.2009г и нотариален акт №73/14.03.2007г., както и едномесечно предизвестие - нотариални покани рег.№ 1999, т.І, №100 и рег.№ 2003, т.І, №104 на помощник нотариус, с които е посочил, че с изтичане на едномесечно предизвестие счита за прекратени Договорите за аренда от 21.10.2008г. и от 18.07.2008 г., поради неплащане на две арендни вноски за 2010/2011г. и 2011/2012г. стопански години, като изявленията са получени на 29.04.2013г. На 08.06.2013г. са вписани обстоятелствата по прекратяване на тези договори. Относно БЗС 16924-29-32, вкл. ПИ №№
027023, 027024, 027025, 027026
по КВС Г.Съхране, за общо
19.999 дка
, Н. се е легитимирал като собственик с нотариални актове №10/17.01.2012г, №116/01.11.2011г., №46/09.05.2012г. и №11/17.01.2012г. За посочените имоти е изпратил до арендатора [фирма] нотариални покани рег.№ 2000, т.І, №101, рег.№ 2001, т.І, №102, рег.№ 2002, т.І, №103, и рег.№ 1998, т.І, №99, с изявление, че счита за прекратени Договорите за аренда за тези имоти от 25.07.2008г и 18.11.2008г с едномесечно предизвестие, също считано от 29.04.2013г. В Службата по вписванията са вписани молби от 18 - 20.06.2013г за прекратяване на договорите за аренда. По отношение на БЗС 16924-42-10, ПИ
026012
по КВС с. Г. С., 11.958 дка или
1.10
ха Н. се е легитимирал като собственик с нотариален акт за покупка №70/29.08.2012г., за който имот е изпратил нотариална покана рег.№ 1996, т.І, №97 до [фирма], съдържащо изявление, че с изтичане на едномесечно предизвестие разваля Договора за аренда от 29.09.2009г за този имот, получена също на 29.04.2013г. В Службата по вписванията е вписана молба, отразяваща това обстоятелство на 19.06.2013г. За БЗС 16924-43-15-3, ПИ
030002
по КВС [населено място],
0.68
ха жалбоподателят е заявил, че е собственик с нотариален акт №75/21.12.2011г. и е изпратил до арендатора - [фирма], изявление за разваляне с едномесечно предизвестие на Договора за аренда от 30.05.2008г, поради неплащане в срок на арендната вноска за 2011/2012г. - нот. покана рег.№2576, т.І, №137, на нотариус И., получена на 28.05.2013г. Молбата до Службата по вписвания е вписана на 21.06.2013г. Относно БЗС 22808-62-35 —за ПИ
036047
, с обща площ 7.429 дка, заявен за
0.68 ха
, по КВС [населено място] Н. се легитимира като собственик с нотариален акт №115/2011г., за който имот не е потвърдено ползване нито от [фирма], нито от [фирма]. [фирма] е представило в ДФЗ—РА документи, относими към процедурата за отстраняване на застъпвания, като е потвърдило ползването на застъпените ПИ, освен ПИ 036047 в землище на с.Д.Съхране - част от заявения от Н. БЗС 22808-62-35 и ПИ 030002 с. Г. Съхране, част от заявения от Н. БЗС 16924-43-15. Относно всички останали имоти, сочени като двойно зааявени и спорни по делото [фирма] е представило договори за аренда на земеделски земи. [фирма] е потвърдило ползването само на ПИ 030002 и е представило Договор от 01.10.2012г за пренаемане на този имот за стопанската 2012/2013г. от [фирма]. При тези данни първостепенният съд е извел обосновани правни изводи, като е установил, че всички спорни арендни договори са сключени за срок 6 стопански години, с изключение на договора от 29.09.2009г за ПИ 026012, който е за 5 стопански години, считано от 2009г. и всички те съдържат клауза в чл. 18, т. 2, според която договорът
„
се прекратява при: 2.Неплащане на арендната вноска от Арендатора с едномесечно писмено предизвестие на арендодателя
”
. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че в случая е приложима Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
и първостепенният съд правилно е преценил, че административният орган погрешно е интерпетирал събраните по преписката доказателства, като е счел, че застъпванетопо отношение на заявителя Н. не е отстранено. Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд законосъобразно е приложил нормите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба №5 /2009г., като е приел, че за да се счита отстранено застъпването по аргумент от чл. 17 от Наредбата, представеният документ от заявителя следва да е от изброените в чл. 2а ал. 2 от визираната Наредба и да обективира валидни за съответната година права на ползване на земята. Това е така, защото именно
ползването
на земята е относимата предпоставка, обуславяща правото на подпомагане и която се явява спорна, поради двойното заявяване или застъпването на площи. Актовете, доказващи правното основание за ползване в изложения смисъл са нормативно регламентирани в чл. 2а ал. 2 от Наредба №5 от 27.02.2009г. Посочените актове, освен като наименование, следва и да обективират права на титуляра към годината на подпомагането, която претендира и да сочат индивидуализиращите белези на селскостопанския парцел. В конкретната хипотеза документите, удовлетворяващи изискването за формално съответствие с чл. 2а ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 т. 1 от Наредба №5/2009 г. са били представени от кандидата Н. и те се отнасят за всички посочени като „застъпени” части от БЗС и съответстващите им ПИ. Съдът законосъобразно е преценил, че представените от страна на [фирма] договори не удостоверяват права за годината на финансово подпомагане - 2013г., защото договорите, които този кандидат представя са били прекратени, като резултат от настъпване на последиците на чл. 18 т. 2 от договорите. Ето защо с изтичане на едномесечния срок на изявлението на собственика, че ги разваля поради настъпване на предвиденото условие договорите са прекратени и е безспорно установено, че няма повдигант съдебен спор относно настъпването на това условие. От съществено значение в случая е обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че заявителят Н. е владял земята, извършил е обработката й и събирането на продукцията, като надлежно е удостоверил направените за това разходи. [фирма] не е доказал права за процесната година, с оглед на което е следовало за заявените от него площи да се приложи нормата на чл. 17 ал. 8 от Наредба №5/27.02.2009ги да се приеме, че само един от кандидатите е представил формално съответстващи на изискванията документи, с оглед на което е следвало да бъде одобрено претендираното от Н. заплащане на субсидията спрямо площите, за които е доказал правно основание за ползване.
Във връзка с
БЗС 16924-43-15-3 в частта за 0.68 ха— ПИ № 030002 Н. е представил нотариален акт №75/21.12.2011г., а [фирма] не е представил действащ за стопанската 2012/2013г. договор за посочения имот. Правата на [фирма] са производни на правата на [фирма] и договорът, от който те произтичат —договор за аренда от 30.05.2008 г. с [фирма] е бил прекратен за 2013г. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че с прекратяване на първия договор са отпаднали и правата на пренаемателя [фирма] да ползва посочения имот, защото съгласно чл. 234 ал. 2 от ЗЗД пренаемателят не притежава повече права от наемателя. При това положение Върховният административен съд счита, че е неоснователно становището на касационния жалбоподател, че със съдебното решение е разрешен недопустимо гражданскоправен спор. Посоченият спор вече е бил разрешен и приключил, а съдът само е констатирал този правнорелевантен факт, като следва да се има предвид обстоятелството, че между двамата кандидати не е възникнал съдебен спор и няма данни за наличието на гражданско дело относно валидността на прекратените по съответния ред договори за аренда.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба е заявил своевременно претенция за присъждане на направените по делото разноски - за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът намира, че искането следва да се уважи и претендираният размер не е прекомерен, а е съответстващ на фактическата и правната сложност на спора. Разноските са доказани с представеното по делото пълномощно, договор за правна помощ с отразена внесена сума - 500 лв. и списък за разноските.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 96 от 28.05.2015г., постановено от Старозагорският административен съд, ІV състав, по адм. д. № 512/2014г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", [населено място], да заплати на Я. В. Н., от [населено място], област С. З., направените в касационното производство разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи внесено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.