чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

във вр. чл. 233 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм. ) във вр. §15, ал. 1 от ЗМВР (Обн., ДВ., бр. бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР - В. против решение № 106/11.12.2014г., постановено по адм. дело №152/2014г. по описа на Административен съд - Видин. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от А

ПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди административния акт. Не се претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Р.Ц.Р, редовно призован не се явява и не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на П. отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК

, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р.Ц.Р против заповед рег. № з - 602 / 24.06.2014г. на директора на ОД на МВР – В., с която е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, а именно „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година” на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР отм. , поради това, че на 30.03.2014г., като дежурен служител, не е създал организация и не е извършил инструктаж на нарядите при положение, че в този момент не е бил служебно ангажиран и не имало командир на отделение, по смисъла на заповед рег. № з – 25 / 28.01.2014г. на Началника на РУП – В. във вр. с Инструкция № Із – 633/ 25.03.2013г. В тази връзка не е подписал информационни карти на наряда, а в реквизит „провел инструктажа” се е подписало друго лице.

За да отмени горната заповед, първоинстанционният съд приема, че липсва необходимата конкретика във връзка с твърдяното и прието от дисциплинарнонаказващия орган за нарушение от страна на наказаното лице. След задълбочен анализ е обоснован извод, че по делото няма доказателства каква е причинната връзка между неизпълнението на служебните задължения от страна гл. полицай Ринцов, изразяващи се в неизвършването на ежедневния инструктаж на нарядите и бягството на доведеното лице А. А. на 30.03.2014г., както и не са ангажирани доказателства за виновно поведение от негова страна на посочената дата. Безспорно е установено, че инструктаж е направен, но от друг също дежурен служител.

Според решаващият съд процесната заповед не съответства на материалния закон, тъй като разгледано по съществото си извършването на въпросното нарушение, не е безспорно и несъмнено доказано.

Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност - обективното несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинно – следствена връзка между деянието и резултата.

В тази връзка и неизвършването на инструктаж на нарядите, като дежурен служител, при положение, че не е имало командир на отделение и не е подписал информационни карти на наряда, а в реквизит „провел инструктажа” се е подписало друго лице, поради това, че служителят Ринцов е бил служебно ангажиран, не би могло да се приеме за виновно поведение от негова страна. Тъй като, за да е налице нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието на вина у нарушителя при извършването му, която не се установява.

При липса на категорични доказателства в тази насока и предвид тежестта на доказване на извършеното дисциплинарно нарушение от административния орган, първоинстанционният съдът намира, че не може да се обоснове нарушение на служебната дисциплина на Ринцов, респ. допуснато нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР отм. , съставомерно по чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР отм. ,

Обжалваното решение е правилно и обосновано. Постановено е в съответствие с установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и приложимите разпоредби на ЗМВР отм. и ППЗМВР.

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви към атакувания съдебен акт, които споделя напълно. Съдът е преценил цялостно събраните доказателства - писмени и гласни, изяснил е обективно и в пълнота фактическата страна по спора. Извел е обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на директора на ОДМВР - В., с която на служителя от МВР е наложено дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен“ за срок от една година и наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за нейната отмяна поради издаването й в нарушение на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин фактическото основание на заповедта - не е установено извършено от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 244, ал. 2, т. 1 от ЗМВР отм. вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМР отм. , за което му е наложено дисциплинарното наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР отм. , Не е налице виновно неизпълнение на предписаните служебни задължения от полицейския служител Р.Ц.Р.Н от него като дежурен служител по РУП - В., на процесната дата на ежедневен инструктаж на нарядите преди началото на смяната и неподписване на информационните карти на наряда, което е сторено от друг дежурен служител, но при ОДМВР - В., не се дължи на виновно поведение на служителя. Установено е, че същият обективно не е могъл да извърши дължимите служебни действия поради изпълнение от негова страна на други неотложни служебни задачи, с които е бил ангажиран във връзка с възникнал конфликт, за който е съществувала опасност от ескалиране - работата му със задържани при конфликта лица и организация за запазване и оглед на местопроизшествието. Установено е, че служителят се е явил в дежурната стая преди 6:00 часа, за да докладва във връзка с инцидента, но към този момент инструктажът на наряда вече е бил извършен от дежурния по "дирекция" св. Б.. Не е установена и причинна връзка между непроведения от служителя ежедневен инструктаж и бягството на лицето А..

Обосновано съдът е приел, че не е осъществено дисциплинарно нарушение от субективна страна. Не е доказано виновно поведение на държавния служител от МВР, поради което не е осъществен фактическият състав на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР вр. с чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР отм. за налагане на дисциплинарното наказание на служителя.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд, П. отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК

настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание

чл. 221, ал. 2

, пр. 1

от АПК, Върховният административен съд, П. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/11.12.2014г., постановено по адм. дело №152/2014г. по описа на Административен съд – Видин.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: