Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община, [населено място], [улица] срещу Решение №215 от 13.01.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6339/2014 г.

С решението в обжалваната част съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №80 от 03.10.2012 г. на орган по приходите в Столична община, район „К. поляна“, с който на [фирма] са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2009 – 31.12.2011 г. съответно по години в размер на 2 296, 00 лв., на 2 072, 00 лв. и на 1 764, 00 лв. и съответните лихви за забава. І.Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община

, счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.

209, т. 3 АПК. Съдът неправилно не кредитирал неоспорените от задълженото лице писмени доказателства, които установяват предоставянето на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Неправилно съдът приел, че представените писмени доказателства доказват извършването само на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът не съобразил и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) като неправилно обсъждал и кредитирал факта дали имотите генерират или не битови отпадъци. Неверен счита извода на съда, че процесният имот не попада в урбанизирана територия на район „К. село“. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 2. Ответникът по касационната жалба – [фирма]

, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото като сочи, че процесният имот е земеделска земя, попада в терен, находящ се извън регулация и...