Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П. Д. М. от [населено място], подадена чрез адв. П. против решение № 94 от 22.05.2015 г. по адм. дело № 40/2015г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2013 год. с изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил, че в 7 имота площта на застъпването е в размер на 0.01 ха и съгласно разпоредбата на чл. 30, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета, за площ с такива минимални параметри не се налагат санкции. Касационният жалбоподател счита, че при правилно прилагане на цитираната разпоредба разликата между декларирана и установена площ ще бъде в размер на 12.92 ха и процентът на наддеклариране ще бъде под 20 %. Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде отменено обжалваното уведомително писмо.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез процесуален представител юриск. П., оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че постановеното решение е правилно и обосновано, поради това, че отказът за финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи“ за кампания 2013 се установява от получените чрез извършените от фонда кръстосани проверки фактически данни...