Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на З. С. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника си - адвокат М. Д., против решение № 16/02.02.2015 г. по адм. дело № 590/2014 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на З. С. Д. срещу решение № 25/16.10.2014 г. г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/07.08.2014 г. на ръководител "ПО" при същото ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и са присъдени разноски.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и т. 26 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.). Твърди се, че са необосновани изводите на съда във връзка с представеното удостоверението, издадено от правоприемника на Свинекомплекс [населено място] – [фирма] и същото следва да бъде ценено като доказателство.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че спорът не е изяснен от фактическа страна и е следвало да се постави допълнителна задача на вещото лице. Счита, че обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд – [населено място] е отхвърлил жалбата на З. С. Д. срещу решение № 25/16.10.2014 г. г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/07.08.2014 г. на ръководител "ПО" при същото ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е осъдил З. С. Д. да заплати на ТП на НОИ – [населено място], разноски по делото в размер на 300 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че стажът на жалбоподателя през спорния период не е бил положен в специализирано строително-монтажно предприятие, т. е., че същият не попадал в хипотезата на т. 26, изр. 1 ПКТП отм. , нито в хипотезата на чл. 67 от същия правилник.
За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че през периода 08.06.1981 г. – 15.11.1990 г. ПЖК „Р.” филиал „Септемврийци” е бил разделен на няколко бригади, носещи наименованията на селата, в които са разположени, а през периода 01.11.1994 г. – 30.06.1995 г. – [фирма], Свинекомплекс [населено място], е бил разделен на дейности – угояване, развъдна, подрастващи и основен ремонт. В края на 1981 и началото на 1982 г. във ведомостите на отделна страница били записани само строителни работници. Монтажници и заварчици фигурирали във всяка от ведомостите на бригада или дейност и нямало запазени длъжностни характеристики на монтажник и заварчик. Жалбоподателят фигурирал във ведомостта за заплати на общофилиални работници. При извършената проверка експертът е установил още, че по ведомостите за заплати нямало информация какви осигурителни вноски са внасяни и за каква категория труд са начислявани осигурителни вноски. Били са начислявани допълнителни възнаграждения, но в графата вредни имало отбелязани суми само срещу длъжностите „тракторист” и „ел. техник”. Съгласно СИЕ и показанията на свидетелите основната дейност на строителната група на свинекомплекса в [населено място] е била поддръжка на материалната база на предприятието.
Постановеното от Добричкия административен съд решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.
С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст, и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия.
Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това дали положеният от Д. труд в периода от 01.11.1994 до 30.06.1995 г. е бил такъв от втора категория. Обосновано, въз онова на доказателствения материал съдът е приел, че не са налице условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 07.07.2014 г., Д. е навършил изискуемата в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО възраст, тъй като е бил на 61 г. 7 м. и 12 дни, но не е изпълнил изискването да има 10 г. стаж при условията на първа категория труд или 15 г. стаж при условията на втора категория труд, и съответно да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Установено е, че придобитият стаж от първа категория е 07г., 00м., 28 дни, респ. 02 г., 11 м., 01 дни от втора категория, 25 г., 07 м., 02 дни от трета категория. Правилна е преценката на съда, че законосъобразно пенсионният орган е приел, че стажът на жалбоподателя през спорния период като монтажник в Свинекомплекс, [населено място], не е положен в специализирано строително, монтажно и ремонтно предприятие и поради това не се обхваща от дейностите по т. 26 от ПКТП отм. , определени като втора категория труд, а положения труд като монтажник през процесния период е от трета категория.
Неоснователно е възражението в касационната жалба относно преценката на съда за липса на доказателствена стойност на представеното в административната преписка удостоверение обр. УП-30 от [фирма] – Свинекомплекс, [населено място], доколкото то не притежава съществени реквизити - номер и дата на издаване на официалния удостоверителен документ.
По изложените по-горе съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на т. 67, ал. 1 от ПКТП отм. , с която е регламентирана възможността лицето да докаже, че макар трудът да не е положен на съответната длъжност, посочена в правилника, то той е бил със същата вредност и тежест като на конкретно визираните длъжности. В процесния случай не се установява положеният от Д. труд като монтажник в Свинекомплекс – [населено място] да е бил със същата вредност и тежест като на монтажниците на строителни обекти в специализираните строителни фирми.
Атакуваните административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Административният съд – [населено място] е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/02.02.2015 г., постановено по адм. дело № 590/2014 г. на Административен съд Добрич. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: