Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – С. против решение № 59 / 24.04.2015 г. по адм. дело № 64 / 2015 г. на Административен съд – Смолян, в частта му, с която е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата на К. М. Т., от [населено място] за издаване на акт във връзка с предприето оспорване с жалба вх. № 1957 / 06.02.2015 г. срещу разпореждане № [ЕГН] от 06.10.2014 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – С..

Ответницата А. Х. О., от [населено място] изразява становище за неоснователност.

Ответниците Д. Я. Т. и Ф. Я. Т. и двамата от [населено място] не изразяват становища.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение в атакуваната му част.

Върховният административен съд, шесто отделение като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения срок за обжалване, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че с жалба вх. № 1957 / 06.02.2015 г. К. М. Т. е сезирал директора на ТП на НОИ във връзка с определеното му задължение за възстановяване на неоснователно получени плащания от ДОО, изплатени под формата на добавка по чл. 84 КСО.

Директорът на ТП на НОИ е разгледал оспорването като жалба, но само срещу разпореждане № [ЕГН] / 29.09.2014 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – С., с което е прекратено получаването на отпуснатата добавка към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е разгледал оспорването по отношение на издаденото разпореждане № [ЕГН] от 06.10.2014 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – С., с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получените суми, за които е направено и възражение за погасяване по давност.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б“д“ КСО разпореждането за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, което изрично е посочено и в разпореждане № [ЕГН] от 06.10.2014 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – С. /л. 69/. След като е получил жалбата от 6.02.2015 г. /л. 84/ и пълномощното /л. 85/, предвид съдържанието й и времето на връчване на разпореждането /л. 68/, за касационния жалбоподател са възникнали задължения да прецени приложението на чл. 87 вр. с чл. 85 и чл. 86 и чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК. Това свое процесуално правомощие и задължение той не е изпълнил.

С оглед на изложеното и предвид чл. 118, ал. 1, чл. 117, ал. 1 КСО и чл. 130, ал. 1 и 3 АПК, правилно административният съд е върнал преписката на административния орган за произнасяне по отношение на разпореждането от № [ЕГН] от 06.10.2014 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – С..

Съдебното решение в обжалваната му част е правилно по своя резултат и следва да бъде потвърдено.

При издаването на новия административен акт от директора на ТП на НОИ следва да бъдат съобразени всички новонастъпили обстоятелства касаещи допустимостта и основателността на подадената жалба вх. № 1957 / 06.02.2015 г..

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 / 24.04.2015 г. по адм. дело № 64 / 2015 г. на Административен съд – Смолян, в частта му, с която е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата на К. М. Т., от [населено място] за издаване на акт във връзка с предприето оспорване с жалба вх. № 1957 / 06.02.2015 г. срещу разпореждане № [ЕГН] от 06.10.2014 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – С.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: