Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. С. срещу решение № 7236/28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 9050/2014 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на закона и в противоречие с материалноправните разпоредби – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в подробни писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение № 7236/28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 9050/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на В. К. С. против Заповед № з-3129/17.02.2014 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) ((ЗМВР отм. с § 4 на преходните и заключителни разпоредби на Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), обнародван в ДВ. бр. 53/27 Юни 2014 г. в редакцията му към 17.02.2014 г.) е прекратено служебното му правоотношение на полицай поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива...