Производството е по чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Ц. избирателна комисия – [населено място] (ЦИК) за отмяна на влязло в сила решение № 2635 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1051/2014 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му, с която ЦИК е била осъдена да заплати на К. П. Б. сума в размер на 310.00 лева, представляваща направени в производството разноски.

Молителят излага доводи, че не е бил конституиран като заинтересувана страна по чл. 15 от АПК в производството по делото пред административния съд. Счита, че с решението си съдът неправилно го е лишил от възможността да участва в делото, но въпреки това на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 46, ал. 2 от Изборния кодекс е осъдил ЦИК да заплати направените по делото разноски. Излага доводи, че те следва да бъдат заплатени от конституираната в производството страна, а именно Общинска избирателна комисия – [населено място] (ОИК), тъй като тя е самостоятелен държавен орган, а не териториално поделение на ЦИК. Поради това на основание чл. 245 вр. с чл. 239, т. 5 от АПК моли за отмяна на влязлото в сила решение в тази му част.

Ответникът по искането за отмяна – Общинска избирателна комисия – [населено място] не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по искането.

Ответникът – К. П. Б., чрез процесуалния си представител в представено по делото писмено възражение оспорва искането за отмяна и моли съда да отхвърли същото като неоснователно.

Върховният административен съд, състав на П. отделение приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С влязлото в сила решение № 2635 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1051/2014 г. по описа на Административен съд – Варна е отменен мълчалив и последвалия го изричен отказ, обективиран в Писмо изх. № 35/24.04.2014 г. на председателя на ОИК – В. да се произнесе по заявление на К. П. Б. за достъп до обществена информация и преписката е върната на ОИК – В. за произнасяне по заявлението. С решението си административния съд е осъдил ЦИК – [населено място] да заплати направените в производството разноски, макар и да не е била конституирана като страна в производството, тъй като тя е първостепенния разпоредител с бюджета и ОИК не разполага със самостоятелен бюджет.

По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо молителя.

Лицата, които са надлежно конституирани като страни в производството имат право да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неблагоприятни за тях при наличие на предпоставките на чл. 239 от АПК. Трети лица, за които съдебното решение или споразумение пред съд е неблагоприятно, но не е било конституирано като страна, има право да иска отмяна при условията на чл. 245 и сл. от АПК.

Административен съд - Варна не е допуснал нарушение на закона като не е конституирал ЦИК – [населено място] като страна в процеса по заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно нарушение би представлявало ограничаване право на участие в процеса само на страна по делото, но не и на други лица, които претендират, че имат право да участват в процеса. АПК регламентира изрично страните в съдебното производство, а именно административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения (чл. 15 от АПК), поради което не са приложими на основание чл. 144 от АПК нормите на Глава Ш. „Отклонение във връзка със страните” от ГПК. Специалният закон – Избирателен кодекс, регламентира изчерпателно за кои лица или организации трябва да се приеме, че могат да се породят права или задължения, да се засегнат права, свободи или законни интереси от актове на ОИК.

Отделно от изложеното, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени административния акт, в случая отказът на председателя на ОИК, то разноските в производството следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Тъй като в настоящия случай, ОИК не разполага със самостоятелен бюджет за времето за което е назначен, а неговия бюджет се определя от първостепенния разпоредител – ЦИК, по арг. чл. 46, ал. 2 от ИК, то правилно е прието от съда, че именно ЦИК следва да възстанови направените по делото разноски. ОИК се назначава от ЦИК и има конкретни правомощия, разписани в чл. 87 от ИК. Няма спор, че при изпълнение на своите правомощия членовете на ОИК са длъжностни лица по смисъла на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (чл. 77, ал. 2 ИК), както и че членовете на ОИК се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност (чл. 83, ал. 6 ИК). Общинската избирателна комисия е колективен административен орган и е носител на административни правомощия по силата на закон - Изборния кодекс като всички актове, които ОИК постановява, са решения на колективния орган като цяло, а не решение на отделен неин член. Общинската избирателна комисия няма характерния статут на учреждение или предприятие, не е юридическо лице за разлика от ЦИК, която като първостепенен разпоредител с бюджета и назначаващ членовете на ОИК орган, следва да възстановява и възникналите, непредвидени разходи.

Посочената в искането за отмяна съдебна практика на ВАС, е неотносима към настоящия случай, тъй като същата се отнася за решения, постановени при действието на отменения с ДВ бр. 19 от 5.03.2014 г., в сила от 5.03.2014 г. ИК (ИЗБОРЕН КОДЕКС).

По изложените съображения не може да се приеме, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото, вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила. Не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1, вр. чл. 239, т. 5 АПК и подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 244 ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, П. отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

искането на Ц. избирателна комисия – [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2635 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1051/2014 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: