Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика [населено място] против решение № 2890 от 17.12.2014г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 2269/2014г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/10.03.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място] в качеството им на орган възложил ревизията и ръководител екип, потвърден с решение № 235/29.05.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в процесния случай за придобия от В. - К7 О. автомобил не са начислени разходи във връзка с използването му, поради което е използван за цели различни от дейността на дружеството или за лични нужди, представляващи безвъзмездни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, които са приравнени на възмездни и подлежат на облагане. Позовава се на решението на Съда на ЕС по дело С-153/11. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – В. –К7 О., чрез адв. Н. Д. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен спор пред административния съд е бил...