Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, представлявано от Р. Й. Г., чрез юрк.Д.В., против Решение № 6036 от 14.10.2014г. на Административен съд София-град по адм. д.№9160 по описа за 2013 година, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № [ЕГН]/13.05.2013г., на орган по приходите при ТД на НАП–С., потвърден с решение №1351/05.08.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С., с който са определени задъжения по ЗДДС за данъчни периоди от месец юли 2012г. до месец декември 2012г. включително, общо в размер на 21 487, 51лв. главница и съответни лихви. Задълженията са в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]; [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]; [фирма]; [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет на доставките : водене на преговори и осъществяване на контакти с потенциални клиенти на РЛ ; изработка, монтаж, боядисване на предпазна метална решетка и външна входна врата и необезопасени части на офиса на РЛ ; проектиране и изработка на рекламни брошури, флаери и разпространението им ; авторемонтни услуги на товарни автомобили ; изработване и поддръжка на интернет сайт, ремонт на компютърна техника и софтуерно програмиране на навигационни системи на товарни автомобили ; дизелово гориво ; почистване на Т. композиции.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за фиктивност на фактурите, по които се претендира данъчен кредит; в нарушение на разпоредбите на Директивата за ДДС и тълкуването им в съдебната практика на С. на ревизираното дружество е възложена доказателствена тежест да доказва реалното изпълнение на доставките;съдът игнорирал многобройните представени в...