Р Е Ш Е Н И Е

№ 603

София, 21.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: К. М.

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4137/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 1860 от 16.04.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 503/19.04.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 326/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на МДЛ „МЕД-ДИА“ ЕООД, гр. София. С обжалваното въззивно решение е обявено за нищожно решение № 2024 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 11886/2021 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение, с което делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ответницата по касация П. Д. Т. в отговора взема становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма и се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Констатирал е, че в процесния случай първоинстанционното решение не е подписано от съдията - докладчик, като е посочено, че този пропуск не може да бъде преодолян с електронното подписване в ЕИСС. Изложил е съображения, че нормата на чл. 102а, ал. 1 ГПК не е специална по отношение на нормите на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, които определят писмената форма и съдържанието на съдебното решение /реквизити/, един от които е подписването му от всички съдии, взели участие в постановяването му. С тези мотиви първоинстанционното решение е обявено за нищожно.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно; правилото на чл. 102а, ал. 1 ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложимо ли е по дела, които са образувани преди 30.06.2021 г., когато е влязло в сила изменението на ГПК и е приета тази нова нормативна уредба.

По основанието за касационно обжалване.

Правният въпрос дали е нищожно съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно, след влизане в сила на чл. 102а, ал. 1 ГПК, е разрешен в практиката на ВКС. Същата е обективирана в решение № 161 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 4782/2022 г. на четвърто г. о. и решение № 209 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 746/2023 г. на четвърто г. о., послужили като основание за допускане на касационно обжалване, както и в решение № 265 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 2296/2023 г. на четвърто г. о., решение № 402 от 25.06.2024 г. по гр. д. № 2553/2023 г. на първо г. о., решение № 404 от 25.06.2024 г. по гр. д. № 4311/2023 г. на четвърто г. о. и решение № 541 от 13.09.2024 г. по гр. д. № 1717/2023 г. на четвърто г. о., които са постановени след допускането на касационното обжалване. Приема се, че след влизане в сила на измененията в ГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. Разпоредбата на чл. 102а, ал. 1 ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на ЗСВ е приложима за съдебните решения, постановени след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ, бр. 110/2020 г./, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. До влизане в сила на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., издаденото само в електронна форма съдебно решение не би могло да породи действие, предвид изричната разпоредба на чл. 235, ал. 4 ГПК. След влизане в сила на чл. 102а, ал. 1 ГПК обаче, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение.

Правна регламентация на електронните изявления на органите на съдебната власт се съдържа в нормите на ЗСВ, глава ХVІІІа, според които органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис. Правилата за това, съгласно чл. 360к от ЗСВ, са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (ДВ, бр. 32/2017 г.). В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 102а ГПК, според която „съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин“ (ал. 1). В ал. 4 на чл.102а ГПК е предвидено, че издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Съгласно чл. 46 от Наредба № 5/1.07.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (ДВ, бр. 47/2017 г., изм., бр. 55/2022 г.), след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер (чл. 22, ал. 1, т. 6 и т. 7), който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съгласно изискванията на посочения по-горе правилник.

Не е налице противоречие между разпоредбите на чл. 102а, ал. 1 ГПК и чл. 235, ал. 4, респ. чл. 236, ал. 3 ГПК, тъй като съгласно правилото на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление (чл. 2). Същото е в съответствие и с чл. 25, ал. 2 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, според който правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

В обобщение, тази практика следва да намери приложение и при разрешаване на настоящия спор.

По касационните основания.

С оглед отговора на поставения въпрос, въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обявено за нищожно, е неправилно.

Предвид горепосочените законодателни изменения съдебното решение, издадено в електронна форма и подписано от съдията с квалифициран електронен подпис е валидно. При възпроизвеждане на акта на хартиен носител се визуализират данни кога и от кого е подписан. След заверка на хартиения носител по реда на чл. 102а, ал. 4 ГПК той има значение на официален препис на издаденото в електронна форма решение.

Ето защо постановеното от първоинстанционния съд решение се явява валидно и въззивният съд дължи разглеждане на подадената срещу него въззивна жалба. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне и по отговорността за разноски в производството пред Върховния касационен съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 503/19.04.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 326/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.