Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] представлявано от С. Н. против Решение № 4967 от 14.07.2015 г. постановено по адм. д. 1624/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-29002914023593-004-01 /17.10.2014 г., в частта относно прихващане на лихва в размер на 8593, 65 лв. В частта в която с Решение № 12/ 09.01.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“ С. А. № П-29002914023593-004-01 /17.10.2014 г. е отменен и преписката е върната за нова проверка за сумата в размер общо на 10 276 лв., жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.

В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, постановяване на ново, с което да бъде отменено обжалваното А. и Решение № 12/ 09.01.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“ С.. Иска, съдът да разпореди извършването на производство чрез което на дружеството да бъде възстановена недължимо прихваната сума в размер на 18 870 лв., иска присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С Решение № 4967 от 14.07.2015 г. постановено по адм....