Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Х. Х. от [населено място], обл. Я., против решението на Висшия съдебен съвет, взето по т. 20 от протокол № 44 / 30.07.2015 г., с което жалбоподателят не е назначен на длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура - [населено място].

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради несъответствие с чл. 129 от Конституцията на Р. Б, чл. 160, чл. 189, ал. 2, чл. 194 и чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ.

О. В съдебен съвет (В.) е оспорил жалбата в писмено становище.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на жалбата:

Оспореното решение, с което жалбоподателят Х. не е назначен на длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура – Б., носи белезите на индивидуален административен акт, който засяга непосредствено права и законни интереси на магистрата. При липса на изрична разпоредба относно съдебния контрол в този случай следва да се приеме, че решението на В. подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗСВ - в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния административен съд. Жалбата на Г. Х. Х. е процесуално допустима като подадена на 07.08.2015 г. в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес. По основателността на жалбата:

От приложените в административната преписка доказателства се установява, че с влязло в сила решение на В., взето по т. 2.3.24. от протокол № 31 от проведено заседание на 17.07.2008 г., жалбоподателят Х. – районен прокурор на РП – Е., е бил повишен на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ в длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура - Б., считано от датата на встъпване в длъжност.

На 13.04.2009 г. Г. Х. Х. е встъпил в изпълнение на длъжността „прокурор" в Апелативна прокуратура - [населено място], което е удостоверено със съставения акт за встъпване в длъжност съгласно чл. 161 от ЗСВ.

С решение на В., взето по т. 11 от протокол № 23 / 03.06.2009 г., Г. Х. Х. - прокурор в Апелативна прокуратура - [населено място] /Атестиран по протокол № 31/17.07.2008 г., т. 2.1.89 на В. и определена комплексна оценка "много добра"/, е назначен основание чл. 171, ал. 1 от ЗСВ на длъжността "Административен ръководител - окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура - [населено място]. Съставен е акт по чл. 161 от ЗСВ за встъпване в длъжност на 09.06.2009 г.

Видно от справката за кадровото развитие в органите на съдебната власт към 17.06.2015 г., прокурор Х. не е участвал в обявения конкурс с решение по протокол № 18 / 17.04.2014 г. на В. за избор на административен ръководител на ОП – Я.. На 10.10.2014 г. е встъпил в длъжност назначеният от В. нов окръжен прокурор съгласно взетото решение по протокол № 43 от 02.10.2014 г.

Със заповед № 509 / 29.12.2014 г. на апелативния прокурор на АП – Б. прокурор Х. е бил командирован да изпълнява функциите на прокурор в Апелативна прокуратура – Б., считано от 06.01.2015 г. до провеждане на конкурс и встъпване в длъжност на класирания кандидат.

Със заявление № 11-09-486 / 15.06.2015 г. прокурор Х. е отправил искане до В. да издаде решение за освобождаването му от длъжността „административен ръководител” на Окръжна прокуратура – Я. и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „прокурор” в Апелативна прокуратура – Б..

Във връзка с подаденото заявление Комисията по предложенията и атестирането на В. е взела решение по протокол № 38 / 21.07.2015 г., с което е предложила на В. да назначи жалбоподателя Х. на основание чл. 160 от ЗСВ на длъжност „прокурор” в АП – Б.. В мотивите е прието, че с изтичането на мандата на административния ръководител съгласно чл. 129, ал. 6 от Конституцията магистратът се възстановява на заеманата длъжност преди назначаването му за административен ръководител.

По подаденото заявление се е произнесла и Комисията по правни въпроси на В., която с решение по т. 3.1. от протокол № 24 / 20.07.2015 г. е приела, че жалбоподателят не следва да бъде възстановен на длъжност „прокурор” в АП – Б.. Решението е мотивирано с наложена непротиворечива практика на В..

Направеното предложение от вносителя Комисията по предложенията и атестирането е било подложено на разглеждане в заседанието на В., проведено на 30.07.2015 г. След изказани от членовете на В. разнопосочни становища, разсъждения по фактите и прилагането на закона, е взето оспореното решение по т. 20 от съставения протокол № 44: не назначава Г. Х. Х., прокурор в Окръжна прокуратура - [населено място], с ранг „прокурор във В. и В.", на длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура - [населено място]. Решението е взето след проведено тайно гласуване (6 гласа „за” назначаване, 12 „против, 2 „въздържали се”).

На основание чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за мотиви на взетото решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не е прието направеното от КПА предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива.

В подкрепа на взетото решение са изказаните становища от трима члена на В., според които изтичането на мандата на административния ръководител не е основание за автоматично възстановяване в по-горестоящия орган. Назначеният за административен ръководител магистрат е имал ясното съзнание, че преминава в състава на по-долустоящ орган на съдебната власт. Като е избрал назначение на длъжност „окръжен прокурор”, Х. е загубил качеството си на прокурор в Апелативна прокуратура, а е придобил едно ново качество на прокурор в Окръжна прокуратура. Административните ръководители, след като приключат с мандатите си, да остават в органа, чиито ръководители са били. Няма никакво значение дали движението е нагоре по йерархията или надолу.

При извършената проверка за законосъобразност на оспореното решение на основанията по чл. 146 от АПК Върховният административен съд намери, че оспореното решение е взето от В. в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон.

На основание чл. 131 от Конституцията на Р. Б (редакция - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет приема с тайно гласуване решенията за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2. Във всички останали случаи, извън посочените в чл. 131 от КРБ, решенията на В. се приемат с явно гласуване (чл. 34, ал. 2 от ЗСВ).

Въпросът за длъжността, на която се възстановява административният ръководител след изтичане на мандата му, не е свързан с назначаване, повишаване, понижаване, преместване или освобождаване от длъжност. Правомощията на В. по чл. 160 от ЗСВ да назначава, повишава, премества в равна по степен длъжност в орган на съдебната власт или да освобождава от длъжност магистратите, се упражняват единствено по реда и при изпълнение на изискванията на глава девета от ЗСВ. Във всички хипотези на първоначално назначаване, повишаване или преместване, разпоредбите на раздел ІІ и раздел ІІ „а”, глава девета на ЗСВ, изискват обявяване и провеждане на конкурси по строго регламентирани правила. Освобождаването от длъжност се извършва в хипотезите на чл. 165 от ЗСВ, а понижаването в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години е дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ.

В случая няма спор, че жалбоподателят Х. е действащ прокурор, редовно назначен на тази длъжност с решение на кадровия орган. Спорен е въпросът за длъжността, която той следва да заеме след изтичане на мандата му на административен ръководител. Вземането на решението с тайно вместо с явно гласуване е в нарушение на административнопроизводственото правило за явно гласуване съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСВ във вр. с чл. 131 от КРБ, което е опорочило волеизявлението на колективния орган.

На основание чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Р. Б административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност. При липса на друга разпоредба с отпадане на основанието за заемане на длъжност за административен ръководител магистратът се възстановява на длъжността, която е заемал преди това. Изтичането на мандата на административния ръководител не съставлява регулирано от закона основание, пораждащо правомощие за В. да преназначи, премести, повиши или понижи магистрата.

Жалбоподателят Х. е бил назначен от В. и е изпълнявал длъжността „прокурор” в Апелативна прокуратура – Б. до 09.06.2009 г., когато е встъпил като окръжен прокурор на ОП – Я.. След изтичане на мандата му на административен ръководител той по право се възстановява на заеманата до 09.06.2009 г. длъжност. Възстановяването на предишната длъжност, заета след класиране в конкурс и встъпване, не представлява „автоматично възстановяване в по-горестоящия орган”. Такова възстановяване и повишаване би било налице при претенция на прокурор Х. за встъпване в длъжност "прокурор" във В. или В..

Становището на Комисията по правни въпроси на В., че жалбоподателят не следва да бъде възстановен на длъжност „прокурор” в АП – Б., е мотивирано с наложена непротиворечива практика на В., но не е подкрепено с конкретен пример. Примери на последователна практика в обратна насока са посочени в заседанието на В. от негови членове и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. Да се приеме противното, би означавало, че административният ръководител с изтекъл мандат е лишен от правото му да изпълнява длъжността, на която е бил законно повишен от В. след участие в проведен конкурс и да се злепостави кариерното му развитие. Задължение на кадровия орган на съдебната власт е да осигури прозрачни и справедливи правила и процедури за кариерно израстване на магистратите в съответствие с действащия закон. В разглеждания случай, ако след изтичането на мандата му на административен ръководител на Окръжна прокуратура – Я. жалбоподателят Х. остане да работи като прокурор в същата ОП вместо да се върне на длъжността „прокурор” в АП – Б., изпълнявана от него до назначаването му за окръжен прокурор, ще е налице „понижаване в длъжност”, каквото законът не предвижда и не допуска на друго основание извън дисциплинарното производство.

В заседанието на В. на 30.07.2015 г. е засегнат като процесуален въпрос и правният характер на акта, който следва да издаде В. в случаите на изтекъл мандат на административен ръководител и възстановяването му на предишната заемана длъжност.

Въпросът за длъжността, на която следва да бъде възстановен административният ръководител след изтичане на мандата му, не е поставен в зависимост от свободната преценка на Висшия съдебен съвет. Актът, който В. издава за освобождаване от длъжност на административния ръководител и за възстановяване на заеманата преди това длъжност, е с констативен и декларативен характер, и има значение за встъпването на магистрата в изпълнение на длъжността.

Оспореното решение на В. е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ, поради което подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на В. за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Висшия съдебен съвет, взето по т. 20 от протокол № 44 от заседание на 30.07.2015 г., с което Г. Х. Х. от [населено място], обл. Я., не е назначен на длъжност „прокурор" в Апелативна прокуратура - [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на Висшия съдебен съвет за решаване на въпроса в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение: