О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 105

ГР. С., 27.01.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.01.2012 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1025/11 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министрество на вътрешните работи/МВР/ срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр. д. №10438/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение касаторът и Прокуратурата на РБ са осъдени да заплатят солидарно на Н. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв./ при претендирани 8 хил./, на осн. чл. 2, т. 2 от З..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Намира, че с въззивното решение в противоречие с чл. 7 от З. е прието, че МВР е пасивно материалноправно легитимирано по иска. Това становище противоречи и на задължителната и константна практика на ВКС - ТР №3/04 г. и приложените две решения по реда на ГПК, отм., Намира също, че въпросът за въззивния контрол, очертан с нормата на чл. 269 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В. съд е нарушил съществено тази процесуална норма, като не е разгледал наведеното от касатора като въззивник възражение за липса на пасивна легитимация по иска.

Противоречието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК...