О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5027

гр.София, 05.11.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр. дело №4305 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Ф. Н. М. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 121 от 03.07.2023 год., постановено по в. гр. дело № 266/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ри граждански състав, като ищецът го обжалва в частта му, в която е потвърдено решение № 354 от 20.03.2023 год., постановено по гр. дело № 1822/2022 год. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., а ответникът – в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът по чл. 2, ал. 1, т 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 20 000 лв.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на всяка от жалбите.

В жалбата на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението...