Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 122е от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Б., обл. П., [улица], представлявано от управителите инж. Г. И. К. и Р. Г. К., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, офис 4, адв. Е. М., против Решение № 839 от 27.10.2015 г. по преписка № К. - 582/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Решение № 6/21.08.2015 г. на Кмета на [община] за класиране на участници и обявяване на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Специализиран превоз на деца и ученици за учебната 2015/2016 г. по утвърдени маршрутни разписания до детските градини и училищата на [община]", открита с решение № 4/07.07.2015 г. на кмета на [община]. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По конкретно изложени мотиви моли да бъде отменено и постановено друго, с което спора да бъде решен по същество и се уважи подадената от дружеството жалба. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли да бъде уважена. Претендира разноски за пред двете инстанции, като заявява, че в настоящата е само платената държавна такса.

Комисията за защита на конкуренцията (К.), [населено място], не взема отношение по жалбата.

Ответникът - Кмета на [община], не изразява становище.

Заинтересованата страна [фирма], [населено място], също.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а по отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави без уважение. Практически се възпроизвеждат оплакванията пред К., по които са изложени обстойни съображения за неоснователност.

С оглед датата на приемане на пратка чрез куриерски услуги на Е. - 25.11.2015 г., настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 26.11.2015 г. жалба на [фирма] се явява депозирана в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП - дневен срок от надлежното съобщаване на решението на К., което е станало на 11.11.2015 г. видно от приложеното "известие за доставяне", и като подписана от надлежно упълномощено лице, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 839 от 27.10.2015 г. по преписка № К. - 582/2015 г., на основание чл. 122г, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията:

1. О. Б. У. жалбата на [фирма] срещу Решение № 6/21.08.2015 г. на кмета на [община] за обявяване класирането на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Специализиран превоз на деца и ученици за учебната 2015/2016 г. по утвърдени маршрутни разписания до детските градини и училищата на [община]" и

2. О. Б. У. искането на [фирма] за възлагане на направените в производството разноски.

За да постанови този резултат, Комисията за защита на конкуренцията (К.) е констатирала, че жалбоподателят е подал жалбата си при спазване на 10-дневния срок по чл. 120, ал. 5 от ЗОП от уведомяването за решението, пред надлежен орган, поради което е процесуално допустима.

К. е констатирала, че в жалбата са наведени твърдения, касаещи откриването на процедурата и по-конкретно се сочи, че липсват мотиви в решението за откриване, налице е липсваща информация в документацията за участие, в последната се съдържат данни, несъответстващи на тези в обявлението, както и че в обявлението има некоректно попълнени полета. По повод на тези твърдения К. е отбелязала, че те не следва да се разглеждат по същество в настоящото производство, тъй като касаят решението за откриване, което към момента на обжалване на решението за избор на изпълнител е влязло в сила.

По съществото на спора К. е приела, че жалбата на [фирма] е неоснователна. На първо място във връзка с твърдението, че в комисията за разглеждане и оценка на офертите не е включен експерт с професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета на поръчката, К. е цитирала чл. 34, ал. 2 от ЗОП, че в състава на комисията се включва нечетен брой членове, сред които задължително един юрист, а най-малко половината от останалите членове са лица, притежаващи професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. От представените по преписката доказателства К. е установила, че със Заповед № 604/11.08.2015 г. възложителят е назначил комисия в състав трима членове, като има това право предвид възможността да стори това в случаите по чл. 14, ал. 3 от ЗОП

и стойността на обществената поръчка. Спазено е и императивното изискване на Закон за включване на правоспособен юрист, а именно адвокат Н. К., за когото надлежно са представени доказателства за наличие на необходимата квалификация и правоспособност. К. се е позовала на легалното определение на понятието "Професионална компетентност" в § 1, т. 22а ДР на ЗОП. Следователно при трима назначени членове, най-малко един от членовете е необходимо да има образование и/или опит, свързани с предмета на поръчката. От прегледа на представените писмени доказателства за членовете на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите К. е констатирала, че възложителят при назначаване на комисията е спазил горната разпоредба, като в из

пълнение на своите задължения е включил в състава на комисията инж. Б. Г. - директор на дирекция "Специализирана администрация", в рамките на чиито правомощия, освен подготовката на документацията по изпълнението на ЗОП, е и съгласуването на планове и програми по благоустрояване и комунална дейност, като именно към последната се отнася и дейността по обществения превоз на пътници и в частност осъществяването на специализиран превоз на децата и учениците на територията на [община]. Въз основа на това, К. е приела, че инж. Б. Г. притежава необходимата професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. По отношение на другото изложено в жалбата твърдение, че е извършено нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗОП, тъй като на класирания на първо място участник не е изискана писмена обосновка за предложената от него цена, която се явява с 30 на сто по - благоприятно предложение от това на останалите участници, К. е отбелязала, че в обжалваната обществена поръчка оферти са подали двама участници - [фирма] и [фирма], а съдебната практика е категорична, че при двама участници няма как да се сформира средна стойност, поради което разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗОП е

неприложима. За неотносимо към предмета на производството К. е приела твърдението за нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 29 от З., защото в случая се обжалва процедура по възлагане на обществена поръчка, предвид което са приложими разпоредбите на ЗОП. По тези съображения К. е направила извод, че наведените в жалбата на [фирма] твърдения са неоснователни и затова последната такава следва да бъде оставена без уважение. А с оглед установената неоснователност на жалбата, К. е оставила без уважение искането на жалбоподателя за възлагане на направените от него разноски.

Решението на Комисията за защита на конкуренцията (К.) е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от компетентен административен орган - единствен специализиран независим държавен орган с правомощие по ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), Правилник за прилагането му и У. си правилник, да преразглежда актовете на възложителите, в законен състав, при спазване на разпоредбата на чл. 122в ЗОП за кворум и начин на гласуване, в писмена форма и съдържание съгласно чл. 122г, ал. 7 ЗОП, подписано е от членовете, взели участие в заседанието.

Производството пред К. по преписка № К. - 582/2015 г. е образувано по постъпила жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Б., обл. П., [улица], представлявано от управителите инж. Г. И. К. и Р. Г. К., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, офис 4, адв. Е. М., срещу Решение № 6 / 21.08.2015 г. на Кмета на [община].

С това решение, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), въз основа на мотивите отразени в протокол № 1/11.08.2015 г. и протокол № 2/20.08.2015 г. от работата на комисията по разглеждане, оценка и класиране на постъпилите оферти, кметът на общината е обявил класирането както следва:

1 - во място: [фирма], [населено място], с предложена цена:

- Цена за превоз с автомобили до 22 места - 0.90 лв. с ДДС,

- Цена за превоз с автомобили над 22 места - 1.40 лв. с ДДС;

2 - ро място: [фирма], [населено място], с предложена цена:

- Цена за превоз с автомобили до 22 места - 1.00 лв. с ДДС,

- Цена за превоз с автомобили над 22 места - 1.60 лв. с ДДС.

При това класиране, направено въз основа на определения от възложителя критерий по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗОП "най-ниска цена", за изпълнител на обществената поръчка с предмет: "Специализиран превоз на деца и ученици за учебната 2015/2016 г. по утвърдени маршрутни разписания до детските градини и училищата на [община]", е определен класирания на първо място участник [фирма], [населено място].

Процесната процедура е открита с решение № 4 / 07.07.2015 г. на Кмета на [община]. С това решение, в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗОП, са одобрени Обявлението за обществената поръчка и Документацията за участие. След като решението за откриване на процедурата не е било обжалвано по реда и в 10-дневния срок по чл. 120, ал. 5, т. 1 от ЗОП, то е влязло в сила и всякакви възражения срещу предварително определените условия и изисквания, са недопустими. Затова правилно К. е приела, че не следва да разглежда по същество направените в жалбата на [фирма] оплаквания за липсата на мотиви в решението за откриване, за липсата на информация в документацията за участие, за несъответствие на документацията и обявлението, както за некоректно попълнени полета в обявлението. Всички тези възражения е следвало да бъдат своевременно направени, за да могат да се обсъдят в едно предходно производство, а предявяването им в едва в производство срещу крайния административен акт, което е образувано по жалба срещу определянето на изпълнителя на обществената поръчка, е преклудирано.

В касационната жалба отново се правят същите възражения свързани с откриването на процедурата, които обаче по изложените вече по-горе съображения се явяват неоснователни. А. [] е имал неяснота по някои от изискванията на възложителя, освен правото да обжалва, е имал още и възможността да поиска разяснения по реда на чл. 29 от ЗОП, от която възможност очевидно не се е възползвал.

В жалбата до К. жалбоподателят [фирма], който с подаването на офертата си вече придобива качеството на "участник" в процедурата по смисъла на т. 33 от § 1 Допълнителни разпоредби на ЗОП, е твърдял, че в членовете на комисията за разглеждане и оценка на постъпилите оферти, не участва експерт с професионална квалификация и практически опит в съответствие с предоставената обществена поръчка.

В тази връзка следва да се посочи, че изискването за "

професионална квалификация и практически опит" бе регламентирано в предходната редакция на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗОП, тоест до изменението й в "Държавен вестник", бр. 40 от 13 май 2014 година. На това място за пълнота и яснота е необходимо да се констатира, че Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗОП влиза в сила от 1 юли 2014 година, но изменението на текста на чл. 34, ал. 2 ЗОП влиза в сила от 1 октомври 2014 година според § 121 от ПЗР на ЗИД на ЗОП.

Съгласно действащата и респективно относима за спора редакция на чл. 34, ал. 2 от ЗОП, изискването за членовете на комисията вече не е да притежават необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на обществената поръчка. При новата редакция освен юриста, който задължително се включва в състава на комисията, най-малко половината от останалите членове трябва да са лица, притежаващи професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката.

В т. 22а от § 1 ДР на ЗОП - нова, ДВ, бр. 40/2014 г. е дадена легална дефиниция на понятието "професионална компетентност", а именно че "професионалната компетентност" представлява наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения".

Между впрочем тази нова точка влиза в сила от 1.07.2014 година, тоест преди да е влязло в сила изискването за "професионална компетентност". При тази редакционна неточност би се поставил въпроса коя редакция е приложима, но в случая няма спорен въпрос, защото комисията за провеждане на процесната обществена поръчка е назначена със заповед № 604 от 11.08.2015 г. на Кмета на [община], тоест една година след влизане в сила и на двете изменения.

Правилно К. се е позовала на новата норма и изложените от нея разсъждения за професионалната компетентност на члена на комисията инж. Б. Г. се явяват освен законосъобразни, още и съответни на приложените по административната преписка доказателства - Диплома за висше образование с квалификация "строителен инженер по транспортно строителство", Служебна книжка от 2000 година и Длъжностна характеристика за длъжността Директор на Дирекция "Специализирана администрация" в [община]. При тричленна комисия, каквато е в случая по чл. 14, ал. 3 от ЗОП, законовото изискване е удовлетворено.

Едва в касационната си жалба жалбоподателят се съобразява с изменения текст и заявява, че в състава на комисията е следвало задължително да бъде включено лице притежаващо професионална компетентност, но счита, че е следвало да бъде спазен § 1, т. 1 от ДР на Закон за професионалното образувание и квалификация. Такъв закон обаче няма. Съществува ЗПОО (ЗАКОН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ), а също и ЗППК (ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ). Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПОО (ЗАКОН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ), касае понятието "професионално направление" и няма отношение към спора. В § 1, т. 5 от ДР на ЗПОО (ЗАКОН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ) е дадено определение за "професионална квалификация" - "квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения", а в т. 6 е дадена дефиниция на "професионални компетенции" - "качества на личността, формирани на основата на придобити знания и умения, които способстват за проявяване на инициатива, за работа в екип и за качествено упражняване на определена професия според държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия". В § 1, т. 1 от ДР на ЗППК (ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ) се съдържа дефиниция на "регулирана професия" - понятие, абсолютно неотносимо за спора, а в т. 2 е дадена дефиниция за "професионални квалификации" - "квалификациите, удостоверени с доказателства за професионални квалификации, удостоверения за правоспособност по смисъла на чл. 25, т. 1, буква "а" и/или професионален опит".

Изложеното до тук води до извода, че не може да се прецени точно кой закон, параграф и точка е имал предвид касационния жалбоподател, но е ясно, че всеки закон има допълнителни разпоредби, в които се обясняват използваните в него понятия, затова е и отразено "по смисъла на този закон". След като професионалната компетентност се изисква по ЗОП, то следва да се има предвид определението по ЗОП, дадено в § 1, т. 22а от ДР и всички останали дефиниции са неотносими за конкретния спор.

В жалбата до К. жалбоподателят [фирма] е твърдял неспазване на нормата на чл. 70, ал. 1 ЗОП, тъй като офертата на участника съдържа предложение с 30 на сто по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти и комисията за разглеждане и оценка на постъпилите оферти за участие е следвало да изиска подробна писмена обосновка за начина на формиране на цената.

И тук жалбоподателят се позовава на стара редакция на ЗОП, която е променена вече от 4 години. За пълнота следва да бъде направен кратък преглед на нормативната уредба по приложението на чл. 70 от ЗОП, който текст през годините претърпява няколко редакции.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗОП в редакция ДВ, бр. 37 от 5 май 2006 г., "ако някой участник предложи цена, която е по-ниска с повече от 30 на сто от

средната цена

на останалите оферти за конкретната обществена поръчка, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за предложената цена. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това".

Според следващата редакция в ДВ, бр. 94 от 31 октомври 2008 година, в сила от 01.01.2009 г., "ако някой участник предложи цена, която е по-ниска с повече от 30 на сто от

средната цена

на останалите оферти за конкретната обществена поръчка или съответната обособена позиция, за която участва, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за предложената цена. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това".

След изменението в ДВ, бр. 52 от 9 юли 2010 година, редакцията е следната: "когато офертата на участник съдържа предложение, което в зависимост от избрания критерий по чл. 37, ал. 1 е с 30 на сто по-благоприятно от

средната стойност

на съответните предложения в останалите оферти, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни от получаване на искането за това".

Понастоящем, считано от 26 февруари 2012 година съгласно изм. в ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г., чл. 70, ал. 1 е със следната редакция: "когато офертата на участник съдържа предложение с числово изражение, което подлежи на оценяване и е с повече от

20 на сто

по-благоприятно от

средната стойност

на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни от получаване на искането за това".

Следователно в конкретния случай се касае не за 30 на сто, а за 20 на сто по-благоприятно предложение. Както се каза вече по - горе, избраният от възложителя критерий за оценка на офертите е "най-ниска цена". Оферти са подадени от две дружества: [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място].

В Документацията за провеждане на процедурата - Част втора - Указания към участниците, в т. 7 възложителят е посочил, че участникът представя предлаганата от него единична цена - лв./км пробег за съответния маршрут в български лева, с включени всички разходи, с ДДС, като е отразено още, че предлаганата от участника цена трябва да не надвишава следните максимални стойности: за превоз с автомобили над 22 места - до 1, 80 лв/км общ пробег с ДДС и за превоз с автомобили до 22 места - до 1, 25 лв/км общ пробег с ДДС. Вижда се, че цената е глобална и не е разделена на компоненти, тоест няма отделни единични цени, чийто сбор да образува крайната цена.

Не се спори, че участникът [фирма], [населено място] е предложил следните цени: цена за превоз с автомобили до 22 места - 1.00 лв. с ДДС и цена за превоз с автомобили над 22 места - 1.60 лв. с ДДС, а участникът [фирма], [населено място] е предложил следните цени: цена за превоз с автомобили до 22 места - 0.90 лв. с ДДС и цена за превоз с автомобили над 22 места - 1.40 лв. с ДДС.

Изискването на чл. 70, ал. 1 ЗОП за изискване на подробна писмена обосновка е при положение, че числовото изражение в предложението на участник е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници. Формулирано по този начин, средната стойност следва да се формира от останалите предложения извън това спрямо което се сравнява, а това може да стане ако останалите предложения са две и повече от две, но винаги най-малко две. В случая има подадени две оферти, но само едно останало по смисъла на закона предложение - това на [фирма] извън предложението на [фирма] и няма как да се изчисли разписаната от законодателя "средна стойност".

Независимо от това, при приложение на формулата макар и само за един останал участник, настоящият състав извърши проверка на предложените цени и след математическо изчисление констатира, че в случая офертата на [фирма] е с 10 % по-благоприятна от офертата на [фирма] по отношение на предложената цена за превоз с автомобили до 22 места и 12.5 % по-благоприятна от офертата на [фирма] по отношение на предложената цена за превоз с автомобили над 22 места. Следователно не се надвишават изискуемите от закона 20 % и комисията на възложителя не е била длъжна да изиска от този участник подробна писмена обосновка за начина на образуване на цената, поради което не е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗОП. Само за информация формулата е: " x" - "y" : "x" x 100 = %, където " x" е средната стойност, изчислена от сбора на останалите предложения (x1 + x2 + x3 + ... xn на брой предложения), а "y" е предложението на проверявания участник.

На последно място правилно К. е приела за неоснователно оплакването на жалбоподателя [фирма] за нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 29 от З. от страна на класирания на първо място участник [фирма] поради предложената "най-ниска цена".

Преди всичко следва да се посочи, че Законът за защита на конкуренцията (З.) няма никакво отношение към процедурите за възлагане на обществени поръчки, които се провеждат по реда на друг нормативен акт - ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ).

Законът за защита на конкуренцията (обн. в ДВ, бр. 102 от 28 ноември 2008 г., със 7 изменения и допълнения до този момент), има за цел да осигури

защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

Законът за обществените поръчки (обн. в ДВ, бр

. 28 от 6 април 2004 г., в сила от 1 октомври 2004 г., с 35 изменения и допълнения до този момент),

има за цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.

И в двата случая компетентен орган е Комисия за защита на конкуренцията (К.), но правомощията й по двата закона са коренно противоположни, както е различен и статута на К. при изпълнение на тези правомощия.

По ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) К. съблюдава за недопускане на ограничаване на конкуренцията, като установява нарушения на забраните и налага имуществени санкции при забранени споразумения, решения и съгласувани практики; при злоупотреба с монополно или господстващо положение; при концентрация на предприятия; при нелоялна конкуренция. Решенията на К. постановени в такова производство подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който се произнася на две инстанции - тричленен състав като първа съдебна инстанция и петчленен състав като касационна инстанция.

По ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) както вече се каза по-горе, К. преразглежда актовете на възложителите в процедурите по възлагане на обществени поръчки. С изменение на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), обн. в ДВ, бр. 37 от 5 май 2006 г., в сила от 1 юли 2006 г., законодателят предвиди принципно ново разрешение - вместо от съд, жалбите да се разглеждат от

Комисия за защита на конкуренцията.

Възникналите тогава многобройни спорове по въпроса какъв е статута на К. и какво точно е К. в случаи при правомощията й по ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), а не по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (З.) за установяване на нарушения и налагане на имуществени санкции (предишен З. от 1998 г. и настоящ от 2008 г.), намериха разрешение в Решение на Конституционния съд на Р. Б № 6 от 11.11.2008 г. по конституционно дело № 5/2008 година, от мотивите на което може да се направи извод, че К. не е особена юрисдикция (каквато Конституцията на Р. Б не допуска), а независим специализиран административен държавен орган с правомощие да преразглежда актовете на възложителите и постановява правораздавателни административни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. По отношение на тези решения на К., Върховният административен съд в тричленен състав осъществява съдебен контрол като първа, единствена и последна съдебна инстанция и постановява окончателни решения в касационно производство съгласно разпоредбата на чл. 122е, ал. 3 от ЗОП.

От прегледа на изложеното се стига до извода, че процедурите по единия закон са абсолютно неотносими за процедурите по другия закон, поради което оплакване за нарушение на З. в произ

водство по ЗОП е несъстоятелно. Специално текстът на чл. 29 от З., на който се позовава жалбоподателя се намира в Глава седма, наименована "Забрана за нелоялна конкуренция" и представлява обща забрана със следното съдържание: "

Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите". Очевидно е, че тази разпоредба не може да се приложи в производство, което се разглежда по реда на ЗОП, каквото е настоящото.

А отделно от това се установи по безспорен начин, че предложената от участника [фирма] цена за превоз не е в нарушение и на приложимия ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) и по конкретно на чл. 70, ал. 1 ЗОП.

С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба на [фирма] се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС решение на К. следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са направени и своевременно поискани.

Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 839 от 27.10.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № К. - 582/2015 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.