Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от И. Д срещу Решение № 7327 от 01.12.2014 г., по адм. дело № 4377/2014 г. по описа на Административния съд С.–град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № [ЕГН] от 21.11.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – С., в частта, потвърдена с решение № 463 от 14.03.2014 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – С. при централното управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 12 870 325.16 лв. и лихви общо в размер на 6 993 969.43 лв. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция ”ОДОП” С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 150 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е разместил доказателствената тежест, като неправило е приел, че ревизираното лице трябва да докаже реалността на доставките. Излага доводи, че решението противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (С.). Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция ”ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, О. отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана...