Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат С. А. – пълномощник на [фирма], [населено място], против решение № 829 от 27.10.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (К.), постановено по преписка № К. – 567/568 от 29.09.2015 г. С него е отменено решение № РД-04-29 от 7.09.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, постановено с правно основание в чл. 73 ЗОП, с което е обявено класирането и е определен изпълнителя на обществената поръчка и по двете обособени позиции. Процедурата е върната на възложителя от етап на проверка на документите на участниците, съдържащи се в Плик № 2. Със същото решение разноските направени от жалбоподателите са възложени на Агенцията по вписванията. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се навежда довод за неговата необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваването на наведените доводи са направени твърдения, че К. неправилно била тълкувала приложените доказателства. На следващо място се прави оспорване на представените от ответните дружества писмени доказателства – оторизационни писма. По изложените съображения в касационната жалба, процесуалният представител на дружеството моли, решението на органа по преразглеждане да се отмени, като претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът К. не взема становище.
О. А по вписванията, чрез процесуалния си представител, взема становище за основателност на жалбата на [фирма]. Юрисконсултът Д. моли, съдът да отмени решението на К. и върне делото за ново преразглеждане.
О. [], чрез адвокат Г. С. е изпратил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на К.. В отговора си той противопоставя възражения на тези, направени в касационната жалба. По изложените съображения моли, решението на К. да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, за които представя писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 1800 лв. фактура и банково извлечение.
О. [], чрез адвокат И., взема становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание прави възражения, противопоставими на съдържащите се в касационната жалба. Моли съда, да не уважава касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие с уговорена сума за процесуалното представителство в размер на 3 600 лв., списък на разноските, фактура и платежно нареждане, за доказването им.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че К. е изяснила напълно фактите по спора. Въз основа на тях е направила правилни правни изводи, че касаторът, който е бил класиран на първо място и определен за изпълнител и по двете обособени позиции не е доказал, че притежава оторизация, издадена от представител на региона, според изискването на документацията за участие. Прокурорът счита, че комисията –помощен орган на възложителя не е изпълнила изискването да провери дали в представените от [фирма] оторизационни писма, издадени от оторизирани представители на производителя за региона, последните са имали правото да предоставят това им право на трети лица. Намира, че при постановяване на решението си К. не е допуснала съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна на решението й.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, за която постановеното решение от К. е неблагоприятно и в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество е и неоснователна, последните съображения:
К. е била сезирана с две жалби срещу решение № РД-04-29 от 7.09.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, действащ като възложител по чл. 7, т. 1-4 ЗОП, с което той е обявил класирането на участниците и е избрал изпълнителя на обществената поръчка с предмет: „Доставка на тонери, барабани и девелопери за нуждите на Агенцията по вписванията”, разделена на две обособени позиции: ОП № 1: „Доставка на тонери, барабани и девелопери за копирни машини, налични в Агенцията по вписванията” и ОП № 2: „Доставка на тонери и барабани за принтери, налични в Агенцията по вписванията”. [фирма] е подало жалба срещу решението на възложителя в частта му по ОП № 1, а [фирма] е подало жалба срещу същото решение в частта му по ОП № 2. Двете жалби са съединени за общо разглеждане с протоколно определение на К. № 912 от 15.10.2015 г., поради което и преписката е получила номерацията и на двете подадени жалби. И по двете обособени позиции участникът „А.-България” ОД е бил класиран на първо място и определен за изпълнител.
В производството, развило се пред органа по преразглеждане по реда на чл. 122а-122в ЗОП, К. е приела подадените жалби за основателни и на основание чл. 122г, ал. 1, т. 2 ЗОП е отменила решението на възложителя за определяне на изпълнителя, като е върнала процедурата на възложителя на етап проверка на документите на участниците, поставени в Плик № 2. За да постанови този резултат, К. на първо място е установила фактите по спора относно изискването на възложителя, поставено в раздел ІV, т. 2 – Общи условия на техническата спецификация, според което предложените консумативи трябва да са оригинални, фабрично нови, нерециклирани, от производителя на техниката, за която са предназначени, което да се удостовери с оторизация от производителя или негов представител за региона и декларация от участника, че предлаганите консумативи са оригинални, фабрично нови и нерециклирани. На следващо място К. е установила, че в протокол № 2 от 17.08.2015 г. на помощния орган на възложителя, е било посочено, че участникът [фирма] е приложил оторизация от производителя и за двете обособени позиции.
От приложените писма, съдържащи се в техническото предложение на [фирма], К. е установила, че оторизационното писмо от 7.11.2014 г., дадено от „А. И. Х. Г., за посочените в него консумативи, произведени от посочените производители, съдържа изявление, че те са оритинални, но това потвърждение е било валидно само в комбинация с оригинална фактура и опаковъчен лист от А. И. за горепосочените продукти. В техническата оферта по ОП № 1 на избрания за изпълнител се е съдържало и уверение от [фирма], който е имал качеството на оторизиран дистрибутор на продуктите с търговска марка НР, който е удостоверил, че [фирма] е бил упълномощен дилър за продажбата на продуктите с търговската марка на НР и Канон. Било е представено и споразумение за акредитиране на партньор, сключено между [фирма] и фирма [фирма], със седалище в [населено място], А..
В техническото предложение на [фирма] по ОП № 2 са се съдържали същите писма, както и писмо от „Х.-П. Ю. БВ, А., в уверение на това, че [фирма] е оторизиран дистрибутор на НР за Европейското икономическо пространство за продажбата на определени продукти, съответно изброени, съгласно договор за дистрибуция.
При тези фактически установявания, органът по преразглеждане, след като е изяснил съдържанието на понятието „регион”, за което е възприел, че се отнася не само за територията на Р. Б, двуслойния начин на структурата на продажбите на производителите, е направил извод, че избраният за изпълнител в техническото си предложение и по двете обособени позиции не е представил доказателства за дистрибуция от производителя или от негов представител. Изводът е направен защото в никое от представените писма не се е съдържало право на дистрибутура да издава оторизация на трето лице. К. е направила и следващия си извод, че техническото предложение и по двете обособени позиции на избрания за изпълнител не е отговаряло на изискването, въведено от възложителя в раздел ІV, т. 2 от общите условия към техническата спецификация. Отразеното в протокола на комисията на възложителя относно избрания за изпълнител, не се е подкрепяло от писмените доказателства, а тя не се е възползвала от възможностите в чл. 68, ал. 11 ЗОП, поради което К. е извела и решаващият си извод за допуснато съществено нарушение при провеждане на процедурата, което се е отразило и на законосъобразността на решението на възложителя по чл. 73 ЗОП и по двете обособени позиции. По така изложените съображения К. е отменила решението му.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на К. е необосновано. Органът по преразглеждане е изяснил фактическата обстановка, като детайлно е описал съдържанието на писмата, приложените в техническото предложение на [фирма]. Тях е съпоставил с въведеното в раздел ІV, т. 2 от общите изисквания на техническата документация на възложителя и направил правните си изводи.
Следва да се посочи, че няма спор между никоя от страните относно съдържанието на понятието регион. Неправилно касаторът счита, че К. е била възприела съдържанието на това понятие единствено относимо само за територията на Р.Б.Т твърдение е невярно и се опровергава от становището на органа по преразглеждане. Поради това и твърдението, че [фирма] било дискриминирано е неоснователно.
В касационната жалба се съдържа оспорване на оторизационните писма на [фирма] и [фирма], представени пред К. и приложени към жалбите на двете дружества. Те се съдържат в административната преписка при първоначалното разглеждане на жалбата. Това оспорване в настоящото производство е недопустимо, поради което не следва да се обсъжда.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. От безспорно установената фактическа обстановка единственият извод, който се налага е, че комисията на възложителя е допуснала съществено нарушение на процедурата, защото незадълбочено и безкритично е приела писмата на [фирма], които не са съответствали на изискванията на възложителя, въведени с документацията за участие.
Останалата част от касационната жалба е с почти идентично съдържание с отговора на възложителя по жалбата на [фирма], даден пред К., който е обсъден от органа по преразглеждане в решението му.
По изложените съображения решението на К. като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от касатора за присъждане на направените от него разноски следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора.
Искането на ответниците за присъждане на направените разноски, като своевременно и доказано следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] разноски в размер на 1 800 лв., както и да заплати на [фирма] разноски в размер на 3600 лв.
На основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 829 от 27.10.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № К. – 567/568 от 29.09.2015 г.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на направените разноски.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Особено мнение: