чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-О. [населено място] против решение № 7493/04.12.2014 г.

по адм. дело № 2964 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № 12/27.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-О., потвърдена с Решение № РД 01-101/17.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.-град, в частта на постановения отказ за отпускане на месечна помощ по чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет

. на А. К. Д. за горницата над 45, 00 лева до максимално предвидения от същата разпоредба размер и преписката е изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-О. [населено място] за ново произнасяне по молба-декларация на А. К. Д. с вх. № ЗД-94-АА/0001 от 16.01.2014 г. съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Поддържа, че не са налице дискриминационни признаци при подпомагане на семействата на роднини и приемни семейства и съпоставката с решение № 51 от 2011 г. на КЗД не е идентична. Пропуска се наличието на един преюдициален ангажимент-наличието на родствена връзка с детето, който е в основата на различните режими на подпомагане. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата.

Ответникът - А. Д., лично и чрез пълномощника си адвокат З. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат, че е налице двоен стандарт при прилагането на наредбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е Заповед № 12/27.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-О., потвърдена с Решение № РД 01-101/17.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.-град, в частта на постановения отказ за отпускане на месечна помощ по чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет

. на А. К. Д. за горницата над 45, 00 лева до максимално предвидения от същата разпоредба размер, заявена с молба-декларация с вх. № ЗД-94-АА/0001 от 16.01.2014 г. Мотивът за отказа е размерът на средномесечния доход на семейството, в което се отглежда детето К. Де Вила В. Д., за предходния месец на искането, който доход не позволява определяне на по-голям размер на финансовата помощ съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил оспорената заповед в атакуваната й част, след като неправилно е приел, че е налице неравно третиране семейството на А. Д. в сравнение с приемните семейства и с оглед разпоредбата на чл. 50 от ППЗЗДет, съгласно който за отглеждане и възпитание на дете в приемно семейство месечно се отпускат средства в максимален размер съобразно възрастовата група, в която попада детето. Първоинстанционният съд е направил съпоставка между разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ППЗЗДет. приемайки, че с разпоредбата на чл. 49 от ППЗЗДет. е установено неравно третиране на семействата, като това на Д., в сравнение с приемните семейства.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Безспорно е установено от фактическа страна, че А. Д. е подала молба-декларация с вх. № ЗД-94-АА/0001 от 16.01.2014 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 49, ал. 2 от ППЗЗДет

. за детето К. Де Вила В. Д., родено на 18.02.2000 г. и към момента на подаване на молбата-декларация попада във възрастовата група от 7 до 14 години по чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет

. Майката на детето - Вяра Д., гражданин на Р. Б, е починала на 01.08.2004 г. От ДСП-О. [населено място] е подадена молба по чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО)/

ЗЗДет./ за настаняване на детето извън семейството, към която е приложена и декларация -съгласие на бащата на детето К. Де В. П, гражданин на М.. С решение № 251 от 01.11.2005 г. по гр. дело № 3042/2005 г. на СРС детето К. е настанено в семейството на А. К. Д. и В. П. Д. (биологични баба и дядо на детето по майчина линия) до настъпване на основание за изменение и прекратяване на постановените мерки. Бащата на детето е починал на 07.12.2009 г. От приложеното удостоверение № 94-00-506/4/26.07.2010 г. на кмета на район "П.” СО се установява, че В. П. Д. е назначен за настойник на малолетния К., а А. К. Д. като заместник настойник. Не се спори по делото, че детето К. е със степен на увреждане 50 % съгласно Експертно решение № 0440 от заседание № 34 от 26.02.2013 г. на ТЕЛК за белодробни заболявания.

По така подадената молбата-декларация за отпускане на месечна помощ по

чл. 49, ал. 2 от ППЗЗДет

. е постановена Заповед № 14/27.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-О. [населено място], потвърдена с Решение № РД 01-101/17.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.-град, с която е отпусната месечна помощ в размер на 45 лв. по

чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет

.

Размерът на месечната помощ е определен по следния начин - от максимално възможния размер за възрастовата група на детето - 227, 50 лв., съставляващ 3, 5-кратен размер на гарантирания минимален доход, са извадени следните суми: 112, 50 лв., която детето К. получава като наследствена пенсия и сумата от 70 лв. по

чл. 7, ал. 8 от ЗСПД

, съставляваща месечна помощ за дете с трайно увреждане в двоен размер на помощта.

А. Д. твърди, че размерът на отпуснатата помощ е определен при неравно третиране в сравнение с приемните семейства, като се позовава на

чл. 50 от ППЗЗДет

., съгласно който за отглеждане и възпитание на дете в приемно семейство месечно се отпускат средства в максимален размер съобразно възрастовата група, в която попада детето. Представила е препис от Решение № 103 от 13.03.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което на първо място е установено на основание

чл. 65, т. 1

, вр.

чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ)

(ЗЗДискр.), че неизравняването на възможностите за участие в обществения живот на семействата на роднини, при които са настанени деца при условията на чл. 27 от ЗЗДет., осъществено чрез действието на правни норми от националното законодателство, представлява непряка дискриминация спрямо тях по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., поради което е налице нарушение на ал. 1 от същия член. На второ място е установено, че с горепосочените нарушения, спрямо А. Д. и внук й К. е осъществена непряка дискриминация по признаци "лично положение", във връзка с признаците "увреждане" и "семейно положение" по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗДискр. С цитираното решение се препоръчва на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. на Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика и изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане, с оглед постигане на съответствие със законодателството за предотвратяване на дискриминация да предприемат необходимите мерки за изравняване на възможностите на децата, настанени при близки и роднини, с тези на останалите членове на обществото и в частност - приемните семейства. Решението на КЗД е обжалвано по съдебен ред и е образувано адм. дело № 3523/2014 г. по описа на Административен съд София-град, което към момента на постановяване на първоинстанционното решение не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на така установеното от фактическа страна Административен съд София-град е отменил оспорената заповед в обжалваната й част, след като неправилно е приел, че е налице неравно третиране семейството на А. Д. в сравнение с приемните семейства и с оглед разпоредбата на чл. 50 от ППЗЗДет.

Задължението за отглеждането на децата, които нямат родители /починали, или родители които са изоставили децата си/ има държавата и тя се грижи за тяхната издръжка. И. на приемните семейства е създаден с цел интегриране на децата в семейна среда и за правилното им развитие. Тези деца са лишени от родителска обич и закрила. Полагайки необходимите грижи държавата се стреми да създаде на децата без родители семейна среда и затова тези деца се нуждаят от по-особени грижи. Затова и в чл. 3, т. 4 ЗЗД се предвижда специална закрила за децата в риск, като хипотезите са посочени в §1, т. 11 от допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Естествено е, че за тези категории деца в риск следва да се полагат по-големи грижи, което в никакъв начин не поставя другите деца, които растат в спокойна семейна обстановка при биологични родители или осиновители в дискриминационно положение, каквито са твърденията на А. Д.. Липсата на семейна среда дава отражение върху емоционалното и психическо развитие на децата, създава социален дискомфорт и поради това държавата се стреми да създаде такава среда, която да е близка до тази на децата с родители /биологични или осиновители/. Това не означава, че е налице дискриминация между двете групи деца. За да може в максимална степен държавата да осигури по-добри условия за развитие на децата в риск е създаден института на приемното семейство по смисъла, който е вложен в дефиницията, определена в чл. 31 от ЗЗДет. Настаняването в приемно семейство или при близки и роднини се стимулира от държавата с отпускане на помощи, които са в по-голям размер от месечните помощи, които се отпускат по ЗСПД за деца, които растат в семействата на биологичните си родители или осиновители. Приемното семейство е това, което вероятно ще предприеме мерки за осиновяване на съответното дете, а това е и целта и на държавата – все повече деца да растат в истинска семейна среда с родители. В тази връзка е възприетото от законодателя в ЗЗД и ППЗЗД стимулиране на такива семейства или близки и роднини, които отглеждат деца без родители. Ето защо не е налице дискриминационно отношение за децата, които растат в истинска семейна среда с родители, както и децата в риск не се намират в привилегировано положение спрямо другите деца, каквито са твърденията на А. Д.. Касационната инстанция споделя становището на Д., че определените размери на помощите за деца са твърде ниски и недостатъчни, но съдът няма компетентност да преценява възприетото законодателно разрешение в ЗЗДет. и ППЗЗДет. Дори да се приеме, че е налице някакво противоречие между разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ППЗЗДет. или несправедливо определяне на размерите на помощите в двете хипотези, то не може да бъде преодоляно чрез обжалване на издадения индивидуален административен акт.

Изложените обстоятелства сочат, че при определяне на месечната помощ по заявлението на А. Д. са преценени всички критерии по чл. 49 от ППЗЗДет. и определения размер е определен съобразно разписаната методика. Оспорената заповед № 12/27.01.2014 г. е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправното изискване за законосъобразност, и като я е отменил Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. В случая не са налице дискриминационни признаци при подпомагане на семействата на роднини и приемни семейства.

По изложените съображения и на основание

чл. 222, ал. 1 от АПК

Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 7493/04.12.2014 г.

по адм. дело № 2964 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Д., от [населено място][жк][жилищен адрес] срещу Заповед № 12/27.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-О., потвърдена с Решение № РД 01/101/17.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.-град, в частта на постановения отказ за отпускане на месечна помощ по

чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет

. на А. К. Д. за горницата над 45, 00 лева до максимално предвидения от същата разпоредба размер.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: