О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3695

София, 23.07.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4347 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от подадена от Т. А. П., чрез процесуален представител адв. М. М., против въззивно решение № 64 от 19.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 64/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1345 от 19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 697/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което с което е отхвърлен искът му по чл. 19, ал. 3 ЗЗД против „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 29.03.2021 г. за продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент № ..., с площ от 110,71 кв. м., находящ се на ет. .., вх. .. в сграда със смесено предназначение в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място],[жк]. С решението са присъдени разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна по жалбата „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. С. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Основният мотив за отхвърляне на предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор е, че процесният предварителен договор от 29.03.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот е бил прекратен. Въззивният съд е изложил, че от доказателствата по делото е установено, че на 29.03.2021 г. между „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД, като продавач и Т. А. П., като купувач, е подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача процесния апартамент не по-късно от 20.12.2022 г. за сумата от 73 000 евро, или левовата равностойност по фиксинга на БНБ, платима на пет вноски както следва: 60 % при подписване на договора, 10 % при полагане на кота на съответния етаж, 10 % при приемане на конструкцията /акт обр. № 14/, 10 % при получаване на констативен акт за годността за приемане на строежа /акт обр. № 15/ и 10 % при получаване на протокол за установяване годността за ползване /акт обр. № 16/. Съгласно чл. 11 от предварителния договор, в случай че продавачът се откаже от сключване на окончателен договор в нотариална форма, той се задължава да възстанови на купувача платените до момента вноски плюс 10 % от продажната цена на имота като неустойка. Същата неустойка е предвидена и в случай, че купувачът откаже да сключи окончателен договор. Безспорно е, че на 30.03.2021 г. купувачът е платил чрез банков превод първата вноска от 85 665,35 лв., а на 09.07.2021 г. втората вноска от 14 277,56 лв. С писмо от 22.02.2022 г. продавачът е уведомил купувача, че на основание чл. 11 от предварителния договор се отказва от продажбата на процесния имот и счита договора за прекратен. С платежно нареждане от 23.02.2022 г. „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД е върнало авансово платените вноски, ведно с договорената неустойка. По възраженията на ищеца въззивният съд е приел, че клаузата по чл. 11 от процесния договор е действителна. Същата не е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като ищецът няма качеството „потребител“. Алтернативно е се е аргументирал, че спорната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при отказ на продавача от сключване на окончателен договор, не е във вреда на купувача, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата на насрещните страни, предвид обезщетителния и характер и наличието на реципрочна клауза в чл. 14 от договора, предвиждащ същата неустойка при неизпълнение от страна на купувача. В чл. 11 от процесния предварителен договор страните са уговорили не отметнина по чл. 308 ТЗ, а неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД за покриване на вредите, причинени от неизпълнение от страна на продавача на задължението за сключване на окончателен договор. На основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди, ако са налице такива, в този смисъл е допълнението в клаузата на чл. 14. Ответникът-продавач, след като е отказал да изпълни задължението си да сключи окончателен договор, е върнал получената част от цената и е заплатил договорената неустойка, като купувачът е приел извършеното плащане, с което процесният предварителен договор е прекратен.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички доказателства, възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“; 2. „Допустимо ли е едната страна по двустранен договор да прекратява договора с едностранно изявление или с конклудентни действия, ако е започнало изпълнението на договора и насрещната страна по договора е изправна?“; 3. „Допустимо ли е страна по двустранен договор да се отказва от изпълнение на договора чрез позоваване на клауза за едностранно прекратяване на договора с уговорка за заплащане на неустойка, ако преди това същата страна вече е неизправна поради неизпълнение на друго/и задължение/я по същия договор?“; 4. „Следва ли да се счита по отношение на едната страна по двустранен договор за приемане със съгласие за прекратяване на договора, връщането на парична сума по банков път от другата страна, и следва ли в тази хипотеза да се събират допълнително доказателства за волята на страната получила по банков път парите?“ и 5. „Договорът със смесена характеристика – включващ договор за възлагане на строителство на недвижим имот и предварителен договор за покупко-продажба на имота, предмет на строителството, с купувач – възложител физическо лице, представлява ли потребителски договор с основен негов предмет строителството на имота?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 111 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 73 от 5.07.2018 г. по гр. д. № 3228/2017 г. на ВКС. III г. о., решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на I т. о., вторият и третият въпроси са решени в противоречие с приетото в решение № 39 от 15.05.2014 г. по т. д. № 1061/ 2013 г. на ВКС, I т. о. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а петият въпрос е решен в противоречие с приетото в практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, определение № 60602 от 27.07.2021 г. по гр. д. № 510/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. решение № 86 от 17.08.2015 г. по т. д. № 616/2015 г. на ВКС, I т. о., в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, С-590/17, EU:C:2019:232, т. 19, решения от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito, C 488/11, EU:C:2013:341, т. 30, решение от 10 март 2005 г., EasyCar, С-336/03, EU:C:2005:150, т. 21, от 27 март 2019 г., slewo, С-681/17, EU:C:2019:255, т. 34 и решение от 12 март 2020 г., Verbraucherzentrale Berlin, С-583/18, EU:C:2020:199, т. 27, а също и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Поставените в изложението въпроси не могат да послужат като основание допускане на касационно обжалване. Първият процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не е решен в противоречие с посочената от касатора и служебно известна на настоящия състав задължителна практика на ВКС. Апелативен съд - Бургас е извършил анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Изложил е мотиви, че според легалните дефиниции на § 13, т. 13 и т. 14 ЗЗП, „стока“ е движима материална вещ, а „услуга“ – дейност, чийто основен предмет не е прехвърляне владението на вещ. Процесният договор има комплексен характер: 1.) на предварителен договор за продажба на недвижим имот и 2.) на договор за извършване на строителна услуга. Сделката в частта, относно покупко-продажбата на недвижим имот не касае „стока“ по см. на § 13, т. 13 ЗЗП, а в частта за строителство представлява извършване на „услуга“ по смисъла на § 13, т. 14 ЗЗП. Комплексният характер на договора, в който е предвидено общо облигационно задължение на купувача – възложител за заплащане както на цената на имота, така и на цената на услугата за строителство, изключва качеството на физическото лице на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, тъй като по силата на договора уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба на недвижим имот, така решение № 60067 от 17.06.2021 г. по т. д. № 2365/2020 г. на ВКС, I т. о. Във въззивната жалба не е наведено оплакване, че процесната клауза не е била индивидуално уговорена. Оплакванията на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените от него възражения и доводи са несъстоятелни, а несъгласието с крайните изводи на съда не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите от втори до четвърти включително не са били обсъждани от въззивния съд. Прекратяването на договора е в следствие на упражнено от строителя-продавач извънсъдебно едностранно право, което не е обвързано с изпълнението, респективно неизпълнението на договора. Подобна уговорка не е била включена от страните в предварителния договор нито може да се изведе при тълкуването му. И петият поставен въпрос не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като дори утвърдителният отговор по него сам по себе си не означава, че постановеният краен резултат по делото е грешен. Преценката дали дадена клауза е неравноправна, тъй като потребителят не би могъл да й влияе или го поставя в крайно неблагоприятно положение спрямо търговеца е конкретна и зависи от фактите по всяко отделно дело. В обобщение на изложеното, въпросите от втори до пети включително не покриват общия селективен критерий, поради което е безпредметно да се обсъжда наличието на сочените от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора на „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 7850 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 19.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 64/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Т. А. П. с ЕГН [ЕГН], да заплати на „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], сумата от 7850 /седем хиляди осемстотин и петдесет/ лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: