Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. С., против решение № 4969 от 14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4197/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответната страна – Ш. А. М., лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря С. М., гражданка на А., чрез адв. И. Ш., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно правната уредба на условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Р. Б, закрила се получава на собствено основание, независимо от това дали чужденецът кандидатства сам или заедно с членовете на своето семейство. Липсва каквото и да е основание да се приеме, че подадените молби за закрила от членовете на едно семейство трябва да се разгледат заедно в едно общо административно производство, или да бъдат спрени докато не приключи производството по една от тях.
Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Ш. А. М., лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря С. М., гражданка на А., решение № 1420/04.03.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката и детето й, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но е неправилно. Съдът е посочил, че на територията на Р. Б, заедно с жалбоподателката и детето й, е влязъл и съпругът й – М. А. М.. Прието е, че семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Р. Б, като с разпоредбата на чл. 8, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека, също е визирано правото на зачитане на семейния живот. Посочени са и множество разпоредби от приложимия закон ЗУБ – чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6; чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитането на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството.
На това основание, съдът е приел, че ДАБ има задължение, произтичащо от закона, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право, поради което органът е следвало или да съедини административните производства на членовете на семейството на Ш. А. М. по ЗУБ, в едно общо производство на основание чл. 32 от АПК, или на основание чл. 54 от АПК, да спре производствата, образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на един член на това семейство.
Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Предмет на разглеждане пред административния орган и пред съда е втора по ред молба за предоставяне на статут с вх. № 3845/10.10.2014 г. от Ш. А. М., за себе си и като майка и законен представител на С. М., [дата на раждане] По предходната молба за предоставяне на статут с вх. № УП-5265/06.02.2012 г., подадена от същите лица до ДАБ, административният орган е постановил отказ, който е бил обжалван пред съда. С решение № 5889/06.11.2012 г. жалбата на Ш. М., подадена лично и като законен представител на дъщеря й, е отхвърлена. Решението е оставено в сила с решение № 15317/20.11.2013 г. по адм. д. № 15433/2012 г. на ВАС - трето отделение.
Във втората си молба молителката е изтъкнала същите основания, въз основа на които претендира предоставяне на статут, каквито е изтъкнала в предходното производство. По тях вече съдът е изложил съображения в посочените по-горе решения и преразглеждането им в настоящото производство е недопустимо. Касационната жалбоподателка не сочи нови основания в молбата си, настъпили след разглеждането на първата й молба. Въпреки това административният орган е разгледал и изследва подробно твърденията й. Правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ – предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Ш. А. М., лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря С. М., в проведеното административно производство не е посочила никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, то абсолютно законосъобразно и правилно административният орган е отхвърлил молбата й за предоставяне на статут.
Видно от доказателствата по делото Ш. А. М. е посочила като причина да напусне А., проблемите, които е имала със семейството си, защото е трябвало да се омъжи за братовчед си, който бил „много неприятен и неграмотен човек“, но е отказала и е избягала, защото не искала да бъде омъжена против волята й за „противен мъж“. Така тя сключила брак с М. А. М. против ислямските закони.
Чужденката не е обосновала наличието на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице субективният и обективният елемент за прилагането на цитираната правна норма. Тя изрично е заявила, че не е имала проблеми с официалните власти в А., не е била арестувана, съдена или осъждана по политически причини, мюсюлманка е, поради и което не е имала и проблеми от религиозна гледна точна, както и етническа. От проведеното на 03.11.2014 г. интервю се разбира, че Ш. А. М., заедно с дъщеря си и съпруга си, са напуснали безпроблемно и по легален начин родината си, като на територията на Р. Б са заловени на летище С., защото нямали надлежно разрешение за влизане в европейска държава. Следва да се посочи по отношение на заявения от нея проблем със семейството й, а именно че сключеният между тях брак не е по ислямските канони, че бракът е сключен през 2008 г., а тя и семейството й са напуснали А. 2011 г. – т. е. три години по-късно.
По време на административната процедура правилно е констатирано, че по отношение на Ш. А. М. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С–465/07, понятията „смъртно наказание”, „екзекуция” и „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход”, използвани в чл. 15, б. „а” и „б” от Квалификационната директива или чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск от конкретен вид посегателство. С оглед на това тълкуване и предвид факта, че чужденката не прави твърдения за „смъртно наказание” или „екзекуция”, извода на административния орган, че по отношение на Ш. А. М. не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е правилен.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на нарушение от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6; чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ, както и на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека, защото чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Р. Б, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. Подобна е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, приложима в случай, че семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р.Б.П разпоредби сочат, че специалният закон е предвидил закрила за семейството на чужденеца, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 32 и чл. 54 АПК. Ако някой от съпрузите отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за получаване на съответен статут по закона, той ще му бъде предоставен на негово лично основание. Членовете на семейството му имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 ЗУБ. По делото нито се твърди, нито се установява, правото на семейство по отношение на Ш. А. М. да е нарушено по какъвто и да е начин. Тук следва да се посочи, че с решение № 7317/16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8896/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, е отменено решение № 4342 от 22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4337/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо него съдът е отхвърлил жалбата на М. А. М., гражданин на А., срещу решение № 1419/04.03.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита, че в процедурата пред ДАБ, са спазени всички права на Ш. А. М., лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря С. М., в качеството им на търсещи закрила в Р. Б, като не са допуснати визираните от първоинстанционния съд в чл. 20 от ЗУБ, ограничения на правата на чужденеца. Поради това решението като неправилно следва да се отмени, а жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4969 от 14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4197/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. А. М., лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря С. М., гражданка на А., против решение № 1420/04.03.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е окончателно.