Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против решение № 1234 от 17.06.2015г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№2768/2013 година.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 130А2210/28.08.2013г. на кмета на [община] и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 900 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед ведно с произтичащите от това последици. Претендират се разноските по делото.

Ответникът – кметът на [община] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, както и такива, изложени в съдебно заседание от процесуалния му представител.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изтъкват се съображения, че оспорената заповед не е нищожна, както и че към момента на издаването й, имотът се е владеел без правно основание.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното :

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 130А2210/28.08.2013г., издадена от кмета на [община], с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) във врз с чл. 80 от НРПУРОИ е заповядано изземването от [фирма] на недвижим имот, находящ с в [населено място], район „С.”, [улица], представляващ дворно място с площ от 4500 кв. м., УПИ V-озеленяване в кв. 570-стар по плана на пета гр. част(кв.Ф.), представляващ имот с идентификатор 56784.506.536 с площ от 4612 кв. м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :обществен селищен парк,...