Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В. К. В. – прокурор в Апелативна прокуратура, [населено място], против решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 6 от протокол № 15 от заседание на 05.10.2016 г., с което жалбоподателят не е възстановен на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура, с ранг „прокурор във ВКП и ВАП”.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради несъответствие с чл. 129, ал. 5 от Конституцията на Р. Б, чл. 48, чл. 50, чл. 189, ал. 2 и ал. 3, чл. 194 и чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ.
О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет (ПКВСС) е оспорил жалбата в писмено становище.
За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на жалбата:
Оспореното решение, с което жалбоподателят В. не е възстановен на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура, с ранг „прокурор във ВКП и ВАП”, носи белезите на индивидуален административен акт, който засяга непосредствено права и законни интереси на магистрата. При липса на изрична разпоредба относно съдебния контрол в този случай следва да се приеме, че решението на ПКВСС подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗСВ - в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния административен съд. Жалбата е процесуално допустима като подадена на 13.10.2016 г. в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес. По основателността на жалбата:
От представения акт за встъпване в длъжност се установява, че жалбоподателят В. е заел длъжността „прокурор” във Върховна касационна прокуратура (ВКП) на 29.09.2004 г. и я е изпълнявал до 08.06.2005 г. След тази дата е бил назначен на длъжност „административен ръководител – районен прокурор" на Софийска районна прокуратура, а с решение на ВСС по протокол № 23 / 10.05.2006 г. е бил назначен на длъжност „административен ръководител – градски прокурор” на Софийска градска прокуратура. На 05.10.2006 г. В. К. В. е встъпил в длъжност "административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура [населено място] (решение на ВСС по т. 17.1. от протокол № 41 / 04.10.2006 г.), която длъжност е заемал и след изтичане на мандата до 18.07.2012 г.
С решение по т. 58.2. от протокол № 32 от заседание, проведено на 26.07.2012 г., ВСС на основание чл. 160 от ЗСВ е назначил В. К. В. - досегашен и. ф. административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура [населено място] с ранг "прокурор във ВКП и ВАП" на длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура [населено място] с ранг "прокурор във ВКП и ВАП”. Това решение на кадровия орган не е било обжалвано и е влязло в сила. Видно от акта за встъпване в длъжност, съставен на 10.08.2012 г., жалбоподателят В. е встъпил в длъжността на 19.07.2012 г.
На 22.07.2016 г. В. К. В. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, е подал заявление до ПКВСС за възстановяване на основание чл. 129, ал. 6 от КРБ на длъжност „прокурор” във ВКП.
В заседанието си на 20.09.2016 г. Комисията по атестиране и конкурси на ПКВСС е разгледала заявлението на прокурор В. и е внесла две предложения, които да бъдат разгледани на заседанието на Прокурорската колегия на ВСС: 1. заявителят да се възстанови на длъжност „прокурор” във ВКП; 2. Да се остави без уважение заявлението за възстановяване на посочената длъжност.
В заседанието на ПКВСС, проведено на 05.10.2016 г., са били обсъдени и двете предложения. Ангажирани са становища, както за основателност, така и за неоснователност на заявлението за възстановяване на длъжност „прокурор” във ВКП. Изложени са правни съображения в подкрепа и на двете становища.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗСВ решението на ПКВСС се приема с мнозинство, не по-малко от шест гласа, т. е. положително решение за възстановяване на жалбоподателя В. на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура би било прието, ако за него са гласували шестима от членовете на колегията.
При резултат от проведеното гласуване 5 гласа „за” и 2 гласа „против” решение за възстановяване на жалбоподателя В. на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура не е взето, което по същество се квалифицира като решение за отказ на кадровия орган да възстанови прокурора на заявената от него длъжност.
При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК Върховният административен съд намери, че оспореното решение по т. 6 от протокол № 15 / 05.10.2016 г. на ПКВСС е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Жалбоподателят В. изпълнява длъжността „прокурор” в Апелативна прокуратура – София, считано от 19.07.2012 г., на основание издаден от кадровия орган валиден акт за назначаване на тази длъжност. Решението по т. 58.2. от протокол № 32 / 26.07.2012 г. на ВСС е влязло в сила и липсва нормативно основание за неговото изменение или отмяна. Назначаването, повишаването и преместването от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите се извършва само по реда и на основанията, предвидени с разпоредбите на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).
Разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) се прилага по отношение на неприключилите фактически състави и висящите правоотношения. Тя няма обратно действие и не може да бъде приложена по отношение на плеклудирани факти и правоотношения.
Съгласно точния текст на горната разпоредба след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт.
От съществено значение в случая е обстоятелството, че жалбоподателят В. претендира възстановяване (връщане) на длъжност, която не е заемал към момента за назначаването му за административен ръководител – апелативен прокурор на Софийска апелативна прокуратура. Преди тази длъжност той е заемал длъжността административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, а преди нея - административен ръководител – районен прокурор на Софийска районна прокуратура. Изтичането на мандата на административния ръководител не представлява регулирано от закона основание, пораждащо задължение за кадровия орган да го преназначи на по-висока длъжност от заеманата към момента на назначаване за административен ръководител на съответния орган на съдебна власт.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви към оспорения акт. В проведеното заседание са застъпени достатъчно подробни становища, мотивиращи неоснователност на заявлението и липса на правни основания за уважаването му (влязъл в сила акт на ВСС за заемане на длъжността и липса на основание за повишаване).
Не се установява противоречие на оспорения акт с чл. 129, алинея 6 от Конституцията на Р. Б, която установява правило, че административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Мандатът на жалбоподателя като административен ръководител на Софийска апелативна прокуратура е продължил пет години и той не е бил лишен от възможност да кандидатства за повторно назначаване на същата длъжност.
Изцяло неотносими са разпоредбите на чл. 48 и чл. 50 от ЗСВ, с които се регулира статутът на съдебните инспектори. Следва само да се отбележи, че след изтичането на мандатите им те също се възстановяват на непосредствено заеманата преди избора длъжност. Неотносими са и разпоредбите на чл. 189 и чл. 194 от ЗСВ, които се отнасят до провеждането на конкурси за повишаване и до преместване на равна по степен длъжност.
Предвид обстоятелството, че преди да заеме длъжността административен ръководител – апелативен прокурор на Софийска апелативна прокуратура жалбоподателят е изпълнявал длъжността административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, се приема за неоснователно възражението му, че след приключване на мандата му и назначаването му за прокурор в Софийска апелативна прокуратура той е бил понижен неоснователно без проведено дисциплинарно производство. Такова понижение би било налице, ако е бил назначен (върнат) като прокурор в Софийска градска прокуратура. Безпредметно е и позоваването на решение № 8132 от 04.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4324 / 2016 г., 5-членен с-в, с което законът е тълкуван и приложен при различна фактическа обстановка.
Оспореното решение на ПКВСС е материално законосъобразно, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 500 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. В. – прокурор в Апелативна прокуратура, [населено място], против решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, издадено по т. 6 от протокол № 15 от заседание на 05.10.2016 г., с което не е възстановен на длъжност „прокурор” във Върховна касационна прокуратура, с ранг „прокурор във ВКП и ВАП”.
ОСЪЖДА В. К. В. от [населено място] да заплати на Висшия съдебен съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.