Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. Б. от [населено място] срещу Решение № 1700 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1674/ 2015 г. от Административен съд Варна с доводи за недопустимост. Касоторът счита, че неправилно след приемане на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и съдиите на Първа и Втора колегии на ВАС исковата му молба е била изпратена на Административен съд Варна, който е разрешил спор, с който е сезиран гражданския съд по реда на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че административният съд не е бил компетентен, тъй като тълкувателното постановление е влязло в сила 2015 г., а исковата молба е заведена в деловодството на Районен съд Варна през 2011 г. Иска решението на съда да бъде обезсилено, а делото – върнато на компетентния съд – Окръжен съд Варна.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР В. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Твърдението на касатора за недопустимост на съдебния акт е неоснователно, но решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, за което касационната инстанция, предвид нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи и служебно, поради което същото ще следва да се отмени, а спорът – да се реши на базата на събраните доказателства.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е...