Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Р. С. С. и Български хелзински комитет против решение № 2225 от 02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1827/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да се отхвърли.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не оспорва касационните жалби.

Ответникът М. К. Б. не изразява становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отменя решение № 478/18.12.2014 г., постановено по преписка № 408/2013 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че М. К. Б. с написването на статията „Краят” извършва дискриминация под формата на тормоз по признак "пол" и на същият е наложена глоба в размер на 600лв.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е в противоречие с материалния закон, тъй като по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД), поради което не е налице и осъществена дискриминация под формата на тормоз....