Образувано е по оспорване от Областния управител на област К. срещу решение №78 от 19.10.2015 г. по адм. дело №104/2015 г. на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му обективирана в заповед №РД-09-157/21.07.2015 г. с искане за прогласяване нищожност на решение №94 по протокол №5 от 28.05.2015 г. на ОбС – М.. Релевират се оплаквания срещу решението като неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основние по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилност на извода на съда, че неспазването на императивното условие по чл. 6, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) да мнозинство от 2/3 от общия брой общински съветници в подкрепа на решение за промяна на статута на имот общинска собственост от публична в частна, води до незаконосъобразност, а не до нищожност на акта на общинския съвет. В жалбата и в писмени бележки се моли за отмяна на съдебното решение и обявяване на нищожността на оспореното решение на ОбС.

Ответникът по касация – Общински съвет М., редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Липсата на изискуемото от закона мнозинство е сериозно нарушение на административнопроизводствените правила и няма формирана валидна воля (липсва волеизявление) на колективния орган, което води до нищожност на взетото решение.

Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение на Административен съд Кърджали е отхвърлено искането на Областния управител на област К. за прогласяване на нищожността на решение на Общински съвет М. №94 по протокол №5 от 28.05.2015 г., с което е обявен за частна общинска собственост недвижим имот представляващ Сграда със застроена площ 158 кв. м. на етаж и половина с масивна конструкция построена през 1993 г. в УПИ ІІІ-442, кв. 13 по ПУП на [населено място], който имот е престанал да има предназначението на имот публична общинска собственост. Решението е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Не се спори по делото, че за приемането му са гласували 25 общински съветници, от общ брой на общинските съветници 29, със 16 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 „въздържал се“, т. е. не е бил налице изискуемият по чл. 6, ал. 3 от ЗОбС кворум за приемане на решения по чл. 6, ал. 1 от ЗОбС с 2/3 от общия брой на общинските съветници. В случая необходимото мнозинство за приемане на процесното решение е 20 гласа „за“.

Касационният състав намира за неоснователно искането за прогласяване на нищожност на решението на общински съвет М., поради непостигане на императивното изискване за мнозинство от 2/3 от общинските съветници. Решението е взето въз основа разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, съгласно който общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с недвижими имоти общинска собственост. Решението на ОбС за промяната на вида собственост от публична общинска в частна несъмнено е такова по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, поради което за приемането му следва да е налице законово въведеното мнозинство от 2/3 от общия брой на общинските съветници с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 вр - ал. 1 от ЗОбС. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.

Неизпълнението на императивно въведеното законово изискване за мнозинство е основание за незаконосъобразност на решението на ОбС, а не за нищожност. Процесното решение е взето от компетентния орган - Общинския съвет, а липсата на изискуемото мнозинство, с което е взето това решение, го прави незаконосъобразен, налице е порок, който води до унищожаемост. В жалбата се иска САМО обявяване на нищожност по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК.

В тази връзка е обоснован изводът на съда, че след като при гласуването му не е формирано мнозинство по смисъла на чл. 6, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОбС вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, оспореното решение на ОбС е незаконосъобразно, но не и нищожно.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че следва да се остави в сила решението на Административен съд Кърджали.

Така мотивиран, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №78 от 19.10.2015 г. по адм. дело №104 по описа за 2015 г. на Административен съд Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.