Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], чрез своя процесуален представител адв.. С, срещу решение № 371 от 20.01.2016 г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 6674/2015 г., с което са отхвърлени жалбите на дружествата срещу Решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел 1, т. 1 и раздел 2, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на [фирма] / [фирма]/ цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи – 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала – 6, 83 %, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период – 2 461 070 МВтч) в размер от 2, 45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Касаторите намират така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационните жалбоподатели с процесното Решение Ц - 6 на ДКЕВР, регулаторът въвежда дискриминационни цени за достъп до мрежата, които на практика се изземват приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и ги прехвърлят към единственото дружество - оператор на електропреносната мрежа, [фирма] ( [фирма]). На следващо място в касационната жалба се твърди, че при издаване на Решение Ц-6 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица...