Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 78, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи отм. ,

Образувано е по касационна жалба на П. М. Н. срещу решение № 128/06.07.2015г., постановено по административно дело № 18/2015г. по описа на Административен съд – С.З.Н са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожността на заповед рег.№ 106/15.02.2007г за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, издадена от полицейски орган в подразделение “Заведение за отрезвяване” на сектор “ОП” към отдел “ООРП” – ОДП [населено място].

Ответната в производството страна – полицейски орган в подразделение “Заведение за отрезвяване” на сектор “ОП” към отдел “ООРП” – ОДП [населено място] не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля подадената от П. М. Н. жалба с искане за прогласяване нищожността на Заповед рег. №106/ 15.02.2007г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, издадена от полицейски орган на основание чл. 78, ал. 1 от ЗМВР отм. , като неоснователна.

При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че с оспорената заповед е наложена предвидена в действалия към момента на издаването й закон ограничителна мярка – „настаняване на лице в заведение за отрезвяване”, на регламентирано в закона...