Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията по прозрачност към Министерския съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт А. С против решение № 2530 / 14.04.2016 г. по адм. дело № 9525 / 2015 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – ТД [фирма], [населено място], чрез адв.. Х изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробна писмена защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел, че в производството по чл. 34 НУПРРРЦЛП задължението и тежестта да се установи съществуването на левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в страните, посочени в чл. 33, ал. 2 НУПРРРЦЛП е изцяло на административния орган – НСЦРЛП, но не и на заявителя, притежател на разрешението за паралелен внос на лекарствен продукт. В процесния случай заявителят не е бил длъжен да представя доказателства и да привежда заявлението си в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 от НУПРРРЦЛП. В съответствие с приложимата в процесния случай норма на чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 4 от НУПРРРЦЛП, административният орган е следвало на самостоятелно основание да извърши сам проверка, като при изготвянето на икономическата оценка от експерти от специализираната му администрация да извърши фактическото установяване относно намерената по-ниска цена на лекарствения продукт, и въз основа на това установяване да постанови евентуално отказ по чл. 40 НУПРРРЦЛП или утвърди по чл. 37, ал. 1 НУПРРРЦЛП цена, различна от заявената, но не и да прекратява процедурата, поради неприлагане на документи във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 НУПРРРЦЛП от заявителя.

Върховният...