Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието и по касационна жалба на С. И. Ж., [населено място], против решение №8832/14.07.2016 г. по адм. д. №9051/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена Заповед № СД-05-125 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. Ж., класиран на вакантно място за нотариус за съдебен район Районен съд [населено място] и е върната преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне.
Изложени са съображения за неправилност на решението.
Касационният жалбоподател Министъра на правосъдието иска отмяна на решение и отхвърляне на жалбата на П. П.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за всяка инстанция. В съдебно заседание този касатор е представляван от юрк. Д., който поддържа касационната жалба.
Касаторът С. И. Ж., чрез адв. Д.Р. желае отмяна на решението и потвърждаване заповедта на министъра. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът П. А. П., представляван от адв. Д., взема становище за отхвърляне на касационните жалби и излага съображения за правилност на обжалваното ршение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище, че обжалваното решение е правилно и в съответствие с приложимите материално правни норми.
Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни.
Предмет на оспорване от П. А. П. пред тричленен състав на Върховния административен съд е била Заповед № СД-05-125 от 25.06.2015 г., на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. Ж., класиран на вакантно място за нотариус за съдебен район Районен съд – Перник, като резултат от проведен конкурс за нотариуси, открит със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г., издадена от министъра на правосъдието и обнародвана в Държавен вестник брой 16 от 27.02.2015 г. в производство по чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ)/ЗННД/ и във вр. с чл. 2 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г.
Жалбоподателят е поддържал възражения, че класирания за нотариус в район на действие Районен съд-П. С Ж. не притежава изискуемия тригодишен стаж, че конкурсната комисия не е приела правила за класиране на кандидатите по райони, че е имало основания за отвод на двама от членовете на конкурсната комисия - съдии от Върховния касационен съд, тъй като С. Ж. е работил като правен помощник във Върховния касационен съд, че са допуснати съществени нарушения на закона във формиране състава на конкурсната комисия, на която за председател е определен съдия от Върховния касационен съд, вместо представител на Министерство на правосъдието, каквато е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗННД, което нарушение на закона опорочава цялостната процедура и съответно води до незаконосъобразност на обжалваната Заповед № СД-05-125 от 25.06.2015 г., на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. Ж., класиран на вакантно място за нотариус за съдебен район Районен съд – Перник.
Тричленният състав на ВАС е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е обосновал изводи за неоснователността им, с изключение на последното възражение - допуснато нарушение на закона при формиране състава на конкурсната комисия, за председател на която е бил определен Б. И. - съдия от Върховния касационен съд. Изследвал е нормативната уредба - чл. 12, ал. 2 от ЗННД в приложимата редакция, която гласи: „Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател-представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.” Според тричленния състав на ВАС граматическото, функционалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗННД налага извод, че председател на комисията трябва да е лице, заемащо длъжност в министерството на правосъдието, определено от министъра на правосъдието. В допълнение е изложил доводи и при историческото тълкуване на нормата. След приемането на Закон за нотариусите през 1996 г., разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от него е изменена за първи път с ДВ, бр. 123/97 г., в която редакция, тя е гласяла следното:” Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател – заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност и членове: инспектор от „Инспекторат” към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, адвокат с най-малко 10-годишен стаж, определен от висшия адвокатски съвет и представител на Нотариалната камара.” В тази редакция на разпоредбата, волята на законодателя е ясна и категорична, кой може да бъде председател на конкурсната комисия и това е лице, заемащо длъжност в Министерството на правосъдието и по-конкретно: "заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност". Съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 12 ЗННД в смисъл, че председател на конкурсната комисия следва да е лице заемащо длъжност в министерството на правосъдието и след изменението на чл. 12, ал. 2 ЗННД, ДВ, бр. 18/2003 г. Позовал се е на Стенограмата от обсъжданията на първо четене на проектите на Закон за изменение и допълнение на ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) (№ 202-01-34 от 21.06.20012 г. и № 254-01-55 от 03.07.2002 г.). Като краен извод е приел, че министърът на правосъдието, със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗННД и чл. 6 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г., е назначил за председател на конкурсната комисия Б. И., съдия от Върховния касационен съд, като "представител" на министерство на правосъдието, от което следва, че и последващата Заповед № СД-05-125 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС, с която е наредено да се впише в Регистъра на Нотариалната камара С. И. Ж., класиран за вакантно място за съдебния район на Районен съд - Перник, е незаконосъобразна.
Решението е неправилно, като настоящия съдебен състав споделя особеното мнение на съдията-докладчик на решението на тричленния състав на ВАС, че съставът на комисията е определен в съответствие с разпоредбите на ЗННД и Наредба № 36/1998 г. и не е налице нарушение на определените в тях правила, още повече нарушение, което да се определи като съществено и да води до незаконосъобразност на последващи заповеди на министъра на правосъдието, с които са назначени за нотариуси в съответни райони участници в проведения конкурс.
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД, чл. 6 от Наредба № 36, писмо рег.№92-17-98/26.03.2015 г. от председателя на Върховния касационен съд, писмо рег.№92-17-98/30.03.205 г. от Нотариалната камара и във връзка със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г. на министъра на правосъдието е назначена конкурсна комисия в състав: председател – Б. И. като представител на министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието и членове: проф. А. К. – хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. – съдия във Върховния касационен съд, определена от неговия председател, К. К. и Л. Л. – определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, както и Д. А. и Д. И. – определени от Съвета на нотариусите.
В случая съставът на комисията е определен след отправено от министъра на правосъдието писмено искане до председателя на Върховния касационен съд и до Нотариалната камара, в съответствие с чл. 12, ал. 2 от ЗННД за определяне на техни представители за включването им в състава на конкурсната комисия. Такива са посочени в постъпили в Министерство на правосъдието писма съответно с рег. № 92-17-98 от 26.03.2015 г. и с рег. № 92-17-98 от 30.03.2015 г. Посочените в тях представители са включени като основни и резервни членове в състава на комисията.
С оглед правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието, министърът на правосъдието е определил за председател на комисията съдията от Върховния касационен съд Б. И.. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не е пречка за участието му в комисията в посоченото качество. Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е служител на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и предходната редакция на чл. 12, ал. 2 ЗННД / изм., ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност.
Относимата към настоящия спор действаща разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗННД не въвежда нито цитираното изискване, нито такова лицето да е служител по трудово или служебно правоотношение с Министерство на правосъдието.
Фактът, че с определянето на Б. И. за председател на конкурсната комисия, в състава на комисията участват двама съдии от Върховния касационен съд, не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията Б. И. е включен не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като "представител на Министерството на правосъдието", определен от министъра на правосъдието.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че съставът на конкурсната комисия е определен в съответствие с приложимия материален закон, както и че процесната заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Не се констатират нарушения на предписания от ЗННД ред за обявяване на конкурса. Същият е проведен при спазване на регламентираната в него и приложимата Наредба № 36 от 07.01.1998 г. процедура. Конкурсът е насрочен със заповед на компетентния орган - министър на правосъдието. Проведен е от конкурсна комисия, съгласно предписанието на чл. 8, 9 и 10 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. в съответствие с чл. 6а от посочената Наредба и утвърден от този министър Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, за който няма спор, че е оповестен по установения ред. Определеният от закона състав на комисията, включващ съдия от ВКС, нотариуси, хабилитиран преподавател, води до извод за необходимо високо ниво на квалификация в гражданскоправните науки, за да се гарантира правилна оценка на знанията на кандидатите. В този смисъл министърът на правосъдието е спазил това изискване на закона, като е определил за представител на министерството квалифициран юрист, а не длъжностно лице на министерството на правосъдието, което осъществява дейност на тази администрация. Поради тези съображения, при определяне на състава на комисията за провеждане на конкурса за нотариуси, не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, които да са в такава степен съществени, че да опорочат цялата процедура по провеждане и приключване на конкурса, както неправилно е приел тричленния състав на Върховния административен съд в обжалваното решение. Дори и да се приеме, че е налице нарушение в определяне на председателя на комисията, то същото не е съществено и не опорочава действията на комисията, която е колективен орган и не е довело до нарушаване на правата на участниците в конкурса.
В този смисъл е практиката на Върховния административен съд в следните актове: решение № 2354/01.03.2016 г. по адм. д. № 8744/2015 г. на ВАС - трето отделение; решение № 6903/09.06.2016 г. по адм. д. №8635/2015 г. на ВАС - трето отделение и следните окончателни съдебни актове на Петчленни състави на Върховния административен съд, Първа колегия: решение №10276/04.10.2016 г. по адм. д. №9058/2016 г., решение №10286/04.10.2016 г. по адм. д. №9057/2016 г., решение №8815/14.07.2016 г. по адм. д. №5659/2016 г.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на закона. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което по изложените по-горе мотиви да се отхвърли като неоснователно оспорването на Заповед № СД-05-125 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието.
При този изход на спора на касаторите се дължат разноски, както следва: на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всяка инстанция, или общо - 600 лв. и на С. И. Ж., [населено място], разноски по делото - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие представен пред първоинстанционния съд в размер на 450 лв., д. т. 10 лв. за първата инстанция и 5 лв. за касационната инстанция или общо разноски в размер на 465 лева.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8832/14.07.2016 г. по адм. д. №9051/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от П. А. П. на Заповед № СД-05-125 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара С. И. Ж., класиран на вакантно място за нотариус за съдебен район Районен съд [населено място].
ОСЪЖДА П. А. П. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 5, да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 600/шестстотин/лева.
ОСЪЖДА П. А. П. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 5 да заплати на С. И. Ж., [населено място], разноски по делото в размер на 465/четиристотин шестдесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдия С. А..
Не съм съгласна с решението на мнозинството, че съставът на конкурсната комисия е законен, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 12 ЗННД, според която комисията се председателства от представител на Министерство на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. В случая министърът на правосъдието е определил за представител на министерството съдия от Върховен касационен съд. Същевременно като член в комисията съгласно чл. 12 ЗННД участва съдия от Върховния касационен съд. Споделям становището на мнозинството на тричленния съдебен състав, че волята на законодателя е била като председател на конкурсната комисия да бъде лице, което е на длъжност в министерството, а компетентността на министъра на правосъдието е да определи конкретно това лице. Още повече, че съгласно чл. 12 ЗННД в комисията на самостоятелно основание влиза и съдия от Върховния касационен съд. Затова считам, че в чл. 12 ЗННД ясно е разпоредено министърът да определи като председател на комисията представител на Министерство на правосъдието, а не такъв, който да представлява министъра, поради което възприемането на тезата, че определяйки съдия от Върховния касационен съд да бъде председател на конкурсната комисия, министърът е определил аd hoc представител, е в противоречие с цитираната разпоредба. В този смисъл следва да се има предвид и конституционното разделение на властите, поради което не може съдия от органите на съдебната власт да бъде представител на министерството на правосъдието, което е орган на изпълнителната власт - чл. 8 от Конституцията на Р. Б.