Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Г. Х., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в Затвора-[населено място], срещу решение № 140 от 27.07.2015 г., постановено по адм. д. № 56/2015г. по описа на АС отм. а Загора, с което предявеният от Х. иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“-[населено място]. за претърпени от него неимуществени вреди за периода :12.02.2010 г. - 12.02.2015 г., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от законовата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС, е уважен до размер от 1000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, а останалата част от исковата претенция над сумата от 1000 лв до пълния й предявен размер от 9 420 лв е отхвърлена като неоснователна.

Касаторът Х. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част, като твърди неправилност на същото на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“- [населено място] с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Х., се явява лично. Заявява, че се отказва от касационната си жалба срещу съдебното...