Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката против решение № 6052 от 19.05.2016 г. по адм. дело № 4807/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му, с която по жалба на Б. П. А. е отменено издадено от касатора решение № Е-РД-16-107/21.03.2015 г. в частта по т. 1 и е постановено изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на достъп до обществена информация.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 13 във вр. с чл. 14 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) и чл. 15 от Наредба за Националния геоложки фонд. Ответникът Б. П. А. не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е решение № Е-РД-16-107 от 21.03.2015 г. на министъра на енергетиката, с което по т. 1 е отказан достъп до обществена информация по заявление на А. с вх. № Е-94-Б-02/12.01.2015 г., а по т. 2 - 4 е определена различна от предпочитаната форма за получаването на предоставената от органа информация.

С постановеното решение в обжалваната му част тричленният състав е отменил оспорения административен акт в частта му по т. 1, с която е отказан достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по 32 договори за търсене и проучване, и за добив на нефт и газ (концесии), като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания.

За да постанови решението си съдът законосъобразно е приел, че исканата информация във връзка с експлоатацията на подземни богатства, представляващи изключителна държавна собственост, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ: свързана е с обществения живот в страната и ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените от закона субекти да предоставят държавна собственост на концесия на трети лица в интерес на гражданите и обществото. Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства съдържат задължителните данни, предвидени в чл. 83 от ЗПБ, относно обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите и пр. Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и достъпът до нея е свободен, без да е налице изключение съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Предвид липсата на доказателства, че исканите сведения и данни представляват защитена със закон тайна, не е налице и основанието за отказ за предоставяне на информацията по чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ. Задължението за поверителност, обвързващо съсобствениците по чл. 14, ал. 1, изр. 2 от ЗПБ, също не води до извод, че цялата съдържаща се в документите информация представлява защитена тайна. Националният концесионен регистър по чл. 96 от ЗК и архивът към него съдържат публична информация, до която достъпът е неограничен. Така постановеното решение е правилно.

Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 13 във вр. с чл. 14 от ЗПБ и чл. 15 от Наредба за Националния геоложки фонд са неоснователни.

Както се посочи, предвиденото в чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗДОИ ограничение за достъп до обществена информация не може да се приложи. Що се касае до хипотезата на чл. 14 от ЗПБ, тя касае данните по чл. 13 от същия закон, т. е. информацията и документацията, получени в резултат на геоложките изследвания, търсещо-проучвателните и другите дейности по предоставените разрешения, респективно концесии, а не самите работни проекти, достъпът до които е поискан. Работните проекти са предпоставка, въз основа на която се осъществяват уредените в закона дейности, като резултатите от тях се отразяват в геоложки доклади и смисълът на чл. 14, ал. 1 от ЗПБ е да въведе задължение за поверителност между страните по договора по отношение на тези данни. За тази информация е приложим чл. 15 от Наредба за Националния геоложки фонд,

Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта за отказания достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявлението, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не е налице касационно основание за неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6052 от 19.05.2016 г. по адм. дело № 4807/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в обжалваната му част. Решението е окончателно.