Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], чрез адв.. А като процесуален представител, против решение № 570 от 31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2306/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му.

Ответникът – К. З. Ж., чрез адв.. Д като процесуален представител, в писмена защита поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-16-962/16.10.2015 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ на К. З. Ж. е наредено да премахне незаконен строеж „остъкляване на тераса“, намиращ се в източната част на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ [номер] , кв. [номер]

по плана на [населено място], [община], с административен адрес „М.“ № [номер]

, изпълнен без строително разрешение съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че предмет на заповедта е остъкляване на балкон, а не на тераса, което нарушение е определил като несъществено, тъй като не води до неяснота относно описанието и местоположението на обекта. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на акта поради наличие на предпоставките за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, изключващи премахването му. Решението е правилно.

По делото не е спорно, че за остъкляването на балкона не е издавано разрешение за строеж. Няма спор относно извършителството и времето на изграждането му.

Обектът, предмет на заповедта, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя констатациите на вещото лице, възприети и от съда, относно характера на извършеното строителство и определянето на остъкляването на балкона като текущ ремонт, с който се подобрява поддръжката и функционирането му. За този строеж съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ (в приложимата редакция), не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии, с изключение на разположените към първостепенната улична мрежа. Следователно, към момента на издаване на заповедта за остъкляване на балкона е било необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая констатираният обект е изпълнен през 1985 г., след построяване на жилищната сграда, без разрешение за строеж и като такъв е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ. В съответствие със събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, определящи извършеното остъкляване като търпим строеж. Съгласно посочената разпоредба строежът е търпим, когато е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА). Установено е по делото, че с остъкляването на балкона не се променя съществено функционалното натоварване на сградата и предназначението му. За него са били приложими нормите на ЗТСУ отм. и ППЗТСУ отм. , Към 1985 г. не се е изисквал одобрен проект по смисъла на чл. 225 от ППЗТСУ отм. , Съществуващите еркери съгласно правилата и нормативите по времето на извършване на строежа не представляват елемент от допустимостта на изпълненото остъкляване, а касаят самия балкон, който не е предмет на заповедта. Към настоящия момент разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ не изисква издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкон. Правилно съдът е приел, че строежът отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Като е приел приложимост на посочената разпоредба, установяваща забрана за премахване на търпими строежи, административният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и при своевременно заявено искане на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 570 от 31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2306/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА [община] да заплати на К. З. Ж. направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.