Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на М. А. П. от [населено място], против Решение № 326 от 01.07.2016 г. по адм. дело № 363/2016 г. на Административен съд Плевен. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че за да си получи свидетелството за управление на МПС (СУМПС) трябва да плати глоба в размер на 400 лв. Счита за неправилни изводите на съда, че наказателно постановление № 6510/2011 г. е влязло в сила на 17.02.2016 г. и не е взел предвид, че същото е обжалвано и е налице образувано н. а.х. д. № 982/2016 г. пред Районен съд Плевен. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - [населено място], не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по адм. дело № 363/2016 г. на Административен съд Плевен е било образувано по жалба на настоящата касаторка, против мълчаливия отказ на началник на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - [населено място] да й предаде СУМПС по заявление от 14.03.2016 г.С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – [населено място] се е произнесъл по подаденото от М. П. заявление за издаване на СУМПС, но отказва да го връчи на лицето поради наличие на неплатена...