Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Областно пътно управление - [населено място], чрез Главен юрисконсулт Д. Г, против решение № 352/ 20.10.2015 г. по АД № 301/2015 г. по описа на Административен съд - Перник. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е указал какви точно доказателства следва да се представят, за да се удостовери материалната компетентност на лицето, издало акта. Към касационната жалба представя писмени доказателства в този смисъл. Иска да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът по жалбата - [фирма] - [населено място], редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че първоинстанционното решение е правилно. С решение на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” е упълномощен изрично инж. Р. С. да издава АУПДВ, като му е указано, че няма право да преупълномощава други лица с правата по това пълномощно. Изричната компетентност на титуляра не може да бъде упражнявана от заместника му. Поради това възраженията в касационнтата жалба са неоснователни.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, е обявен за нищожен Акт № ПД-03-701 за установяване на публично държавно вземане от 16.06.2015 г. на инж. Р. С.–директор на Областно пътно управление (ОПУ) - [населено място], с който е установено към 12.06.2015 г., че Агенция „Пътна инфраструктура“, има изискуемо вземане в общ размер на 518.05 лв., от които 506.67 лв. – главница и 11.38 лв. – законна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 12.06.2015 г., за експлоатацията на рекламно съоръжение № [номер], находящо се на път І–6–км. 72+050–дясно, с площ от 48 кв. м. Осъдено е Областно пътно управление - [населено място], със седалище и адрес на управление - [населено място], да заплати съдебни разноски в размер на 650 лева на [фирма] - [населено място], със седалище и адрес на управление - [населено място].

Съдът е приел, че атакувания Акт № ПД-03-701 за установяване на публично държавно вземане от 16.06.2015 г. е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Съдът е посочил, че въпреки изричните указания на ответника по жалбата, административният орган не е представил доказателства за надлежното делегиране (упълномощаване) на лицето, което е подписало вместо инж. Р. С.. С оглед на това е приел, че материална компетентност да издава АУПДВ на територията на ОПУ - [населено място] има само директора на ОУП – [населено място] - инж. Р. С.. Съгласно пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, и в изпълнение на волята на УС на АПИ, обективирана в протокол № 5295/12 от 13.12.2012 г., по отношение на упълномощеното лице – инж. С. има вписана забрана да преупълномощава трети лица с неговите права. Това изключва правната възможност директорът да делегира правомощия по издаването на АУПДВ на територията на ОПУ - [населено място] на друго лице. В случая, оспореният административен акт, е подписан със запетая.

Първоинстанционното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

От фактическа страна по делото е установено, че обжалваният административен акт е издаден от инж. Р. Н. С. – директор на Областно пътно управление (ОПУ) – [населено място], на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), и пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 година на председателя на УС на АПИ. Същият е подписан със запетая, т. е. подписът, положен под АУПДВ не е на инж. С. и не е спорно по делото, че това е подписът на Е. В., началник на отдел в ОПУ - [населено място]. Този факт се установява от представената пред касационната инстанция заповед № 944/08.06.2015 г. на ръководителя на АПИ, с която на Р. С. е разрешено ползването на 5 дни платен отпуск за периода 15.06.2015 до 19.06.2015 г.

По делото е представен протокол № 5295/12 от 13.12.2012 г. от заседание на УС на АПИ, с който е взето решение да бъде упълномощен директорът на Областно пътно управление (ОПУ) – [населено място], да издава АУПДВ, възникнали във връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ.

С изрично пълномощно изх. № П-12 от 10.01.2013 г., изготвено въз основа на решението на управителния съвет, председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е упълномощил инж. Р. С., в качеството си на директор на ОПУ – [населено място], да издава АУПДВ, възникнали във връзка с дейността на ръководеното от него ОПУ. В пълномощното изрично е посочено, че упълномощеният няма право да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.

Цитираните документи се отнасят до упълномощаването на длъжностно лице да издава и подписва валидно актове в кръга на неговата компетентност. Представеният пред касационната инстанция АУПДВ е подписан при условията на заместване.

Съгласно ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Първа и Втора колегия на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове, въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна.

Заместването се извършва в случаите, когато лицето - титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

Съдът е дал общи указания за разпределяне на доказателствената тежест, и е разпоредил представянето само на пълномощното, издадено от Председателя на УС на АПИ. Липсват указания до ответника по делото да се представят доказателства кой и на какво основание е подписал процесния АУПДВ, във връзка с подписването му със запетая, с което съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК. Предвид изложените съображения, обжалваното решение, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 352/ 20.10.2015 г. по АД № 301/2015 г. по описа на Административен съд - Перник

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Решението е окончателно.