9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2073

[населено място], 22.07. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1659 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕВЕКС БРЕЙН“ ЕООД срещу решение № 223 от 12.06.2023 г. по в. т. д. № 150/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 389 от 25.11.2022 г. по т. д. № 862/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ дружеството „ДЕВЕКС БРЕЙН“ ЕООД е осъдено да заплати на „ВЕЛИАГРО КОНСУЛТ“ ЕООД сумата в размер на 68 665,54 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 10.10.2016г., сумата в размер на 4 911,06 лв., представляваща неустойка за забава на изпълнението, дължима на основание чл. 9 от Договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.12.2021 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за безспорна клаузата на чл.2 от Договора за консултантски услуги между страните и поради този извод не я е подложил на тълкуване. Наред с това, твърди, че точното изпълнение на договора относно последния етап от консултантския договор – отчитане на проекта, не е доказано по несъмнен начин от ищеца при условията на пълно и...