Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на П. И. Г. против определение № 11607 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 8777/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му въззивна жалба вх. № 13094 от 27.06.2011 г., представляваща по съществото си второ по ред възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу издадена в полза на [фирма] заповед № 447/23.09.2009 г. по ч. гр. д. № 8546/2009 год. на СРС, след като първото възражение, идентично с настоящето, е разгледано с определение № 8774 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 6922/2011 г. на СГС.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С определение № 8774 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 6922/2011г. на Софийски градски съд, в производство по чл. 423 ГПК, е разгледана частна въззивна жалба вх. № 9444/17.05.2011 г. с характер на възражение от П. И. Г. срещу заповед за изпълнение № 447/23.09.2009 г. по ч. гр. д. № 8546/2009 г. на СРС издадена в полза на [фирма]. По изложени в определението съображения възражението не е прието.

Това определение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол - в този смисъл определение по ч. гр. д. № 40/2012 г. ВКС и определение по ч. т. д. № 209/2010 г. ВКС.

С идентична частна въззивна жалба под № 13094/27.06.2011 г., с характер на възражение по чл. 423 ГПК, Г. е поискал от въззивния съд отново да приеме възражението му против заповед за изпълнение № 447/23.09.2009 г. по ч. гр. д. № 8546/2009 г. на СРС издадена в полза на [фирма], което с обжалваното определение е оставено без разглеждане.

Определението е правилно.

По направеното искане въззивният съд се е произнесъл с надлежен съдебен акт, който е окончателен. Недопустимо е разглеждане на второ искане за приемане на възражението по чл. 423 ГПК, с което по същество се цели да се заобиколи окончателния характер на съдебния акт, с който въззивният съд не е приел възражението.

Като е оставил без разглеждане второто искане за приемане на възражение по чл. 423 ГПК, при наличие на съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по същото искане, съдът е действал законосъобразно, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

В производството по чл. 274, ал. 2 ГПК не се разглеждат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито се съдържат в частната жалба наречена от жалбоподателя касационна жалба. Чрез тях по същество се оспорва правилността на определението на Софийски градски съд от 13.06.2011 г. по гр. дело № 6922/2011 г., което е извън предмета на настоящето производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11607 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 8777/2011 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ