О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4515

София, 10.10.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4530 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Н. и Д. С. Н. чрез пълномощника им адвокат И. Ч. против решение № 793 от 4.07.2023 г., постановено по гр. д. № 483 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отменено решение № 260092 от 1.11.2021 год. по гр. д. № 418/2014 г. на Районен съд - Карнобат и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Р. В. К. и Т. К. К. против И. Р. Н. и Д. С. Н. ревандикционен иск по отношение на масивен едноетажен склад /“общ“ склад/, на площ 98,82 кв. м., ведно с правото на строеж върху терена, в който е построен, съставляващ УПИ *, кв.3 по плана на Промишлена зона - [населено място], целият на площ 10 600 кв. м., при граници: изток - УПИ *, запад – УПИ *, север - УПИ *, 103, юг – ж. п. линия, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 3891.15 лв.

Р. В. К. и Т. К. К. са подали чрез пълномощника си адвокат П. Н. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Ищците са основали претендираното право на собственост на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 40, том ІV, рег. № 1858, дело № 327/12.07.2011 г. на нотариус № * от прехвърлителя „Ули транс“ ЕООД, гр. София.

Ответниците са оспорили ревандикационния иск с твърдения, че придобиването на процесния имот по нотариален акт № 70, том ХІІІ, рег. № 7966, дело № 1298/11.12.2001 г. на нотариус № * от ЕТ „К.-Т. К.“ е въз основа на привидна сделка, като прикритата сделка сочи, че те са действителните собственици на имота (налице е споразумение, разкриващо персоналната симулация и гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд - Бургас, по което И. Р. Н. и Д. С. Н. и още две физически лица са предявили против ЕТ“К.-Т. К.“ иск за установяване на персоналната симулация и на собствеността на процесния имот, произтичаща от прикритата сделка).

Въззивното производство се е развило по реда на чл. 294 ГПК след като с решение № 50020 от 7.03.2022 г. по гр. д. 2297/2022 г., І г. о. на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд - Бургас с указания за даване възможност на страните да ангажират доказателства относно това дали към датата на сключване на сделката по нотариален акт № 70 от 11.12.2001 г. процесният склад е бил придобит в резултат на упражняване на търговската дейност на ЕТ „К.-Т. К.“ и дали е бил включен в търговското предприятие на ЕТ „К.-Т. К.“ (което обстоятелство е от значение, за да се определи дали гр. д. № 628 от 2014 г. на Окръжен съд - Бургас е било с предмет вещ, собственост на ЕТ „К.- Т. К.“ или с предмет вещ, която е била съпружеска имуществена общност между Т. К. и съпругата му Р. К., в който случай Р. К. би била необходим другар на Т. К. в производството по гр. д. № 628 от 2014 г. и постановеното по това дело решение би имало сила на пресъдено нещо и спрямо нея, въпреки че тя не е била страна в това производство - чл.216, ал.2 ГПК), както и за събиране на доказателства дали към 30.09.2010 г., когато е бил сключен договорът за продажба между ЕТ „К.-Т. К.“ и „Ули транс“ ЕООД, обективиран в нотариален акт № 49 от 30.09.2010 г. е имало вписана в имотния регистър по реда на чл.114, б.“а“ ЗС искова молба за установяване привидността (персонална симулация) на договора по нотариален акт № 70 от 11.12.2001 г. и дали „Ули транс“ ЕООД (купувачът по договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 49 от 30.09.2010 г.), е бил добросъвестен към датата на сключване на този договор (с цел осигуряване приложението на императивната норма на чл.17, ал.2 ЗЗД, касаеща запазване на правата на трети добросъвестни лица, придобили имот - предмет на привидно съглашение, от приобретателя по това съглашение, преди вписването на исковата молба за установяване на привидността).

Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 49, том V, рег. № 2845, дело № 415/30.09.2010 г. на нотариус № * „Ули транс“ ЕООД, гр. София е придобил правата върху процесния имот чрез покупко - продажба, като негов продавач по сделката е ЕТ“К.-Т. К.“. В нотариалния акт е отразено, че продавачът ЕТ“К.-Т. К.“ се е легитимирал като собственик на процесния имот въз основа на нотариален акт № 70, том ХІІІ, рег. № 7966, дело № 1298/11.12.2001 г. на нотариус № *.

С влязло в сила на 23.10.2020 г. решение № 180 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд - Бургас, поправено с решение № 644, е признато за установено по отношение на ЕТ „К.-Т. К.”, че процесният масивен едноетажен „общ“ склад с площ от 98.92 кв. м. към датата на сключване на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 70, том ХІІІ, рег. № 7966, дело № 1298/11.12.2001 г. на нотариус № * е собственост на И. П. И., К. Д. И., Д. С. Н. и И. Р. Н., т. к. договорът е нищожен поради наличие на персоналната симулация на страната на купувача. По това дело дружеството „Ули транс“ ЕООД не е било страна.

Изслушаното с оглед указанията в отменителното касационно решение заключение на съдебно икономическа експертиза установява, че по нотариален акт № 70, том ХІІІ, рег. № 7966, дело № 1298/11.12.2001 г. на нотариус № * процесният имот, ведно с прилежащото му право на строеж върху терена е придобит като част от предприятието на едноличния търговец ЕТ „К.-Т. К.”, а съответно същият не е вещ съпружеска имуществена общност между физическото лице Т. К. и съпругата му Р. К., поради което не е била необходимо участието на съпругата му Р. К. нито при извършване на последващото разпореждане от едноличния търговец в полза на „Ули транс“ ЕООД по нотариален акт № 49, том V, рег. № 2845, дело № 415/30.09.2010 г. на нотариус № *, нито като необходим другар на ответника в производството по гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд - Бургас. Следователно влязлото в сила решение по това дело няма сила на пресъдено нещо спрямо ищцата Р. К..

Исковата молба по гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд - Бургас е подадена през 2014 г., т. е. след прехвърлителните сделки по нотариален акт № 49, том V, рег. № 2845, дело № 415/30.09.2010 г. на нотариус № * и по нотариален акт № 40, том ІV, рег. № 1858, дело № 327/12.07.2011 г. на нотариус № *, от които настоящите ищци Р. В. К. и Т. К. К. черпят правата си. Липсват и доказателствата тази искова молба да е била вписана, нито да е било вписано постановеното по делото влязло в сила решение. От представените от Агенцията по вписванията извлечения е видно, че към момента на извършване на двете сделки, обективирани в нотариален акт № 49, том V, рег. № 2845, дело № 415/30.09.2010 г. на нотариус № * и нотариален акт № 40, том ІV, рег. № 1858, дело № 327/12.07.2011 г. на нотариус № * липсва вписване на какъвто и да е акт за оспорване или отричане правата на ЕТ „К.-Т. К.”, придобити върху процесния имот на основание нотариален акт № 70, том ХІІІ, рег. № 7966, дело № 1298/11.12.2001 г. на нотариус № *.

Съдът е посочил, че тези обстоятелства са от съществено значение, тъй като съгласно нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидно съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписване на иска за установяване на привидността. Следователно правата върху процесния имот придобити от третото лице „Ули транс“ ЕООД при прехвърлянето му от продавача ЕТ “К.-Т. К.“ по нотариален акт № 49, том V, рег. № 2845, дело № 415/30.09.2010 г. на нотариус № * са преди вписване на искова молба за установяване на привидност на сделката от която продавачът черпи права, поради което като трето добросъвестно лице и на осн. чл. 17, ал. 2, предл. първо ЗЗД „Ули транс“ ЕООД валидно е придобило правата върху процесния имот по начин противопоставим на всички останали лица, включително на ответниците по настоящото дело. Впоследствие, отново при липсата на вписани актове оспорващи собствеността му, дружеството „Ули транс“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху процесния имот в полза на ищцата по делото Р. К. по време на брака и с ищеца Т. К., което сочи, че и те валидно са придобили собствеността върху имота, по начин противопоставим на действителните собственици по прикритата сделка, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Оспорване добросъвестността на третото лице „Ули транс“ ЕООД не е заявено своевременно, но същевременно и не са ангажирани доказателства, сочещи за неговата недобросъвестност. Ищцата Р. К. не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд - Бургас, поради което и поради неустановяване на противното, тя също се явява трето добросъвестно лице при придобиване на имота по нотариален акт № 40, том ІV, рег. № 1858, дело № 327/12.07.2011 г. на нотариус № *.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите И. Р. Н. и Д. С. Н. са се позовали на нормите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Липсват доводи, свързани с валидността и допустимостта на въззивното решение, а и касационният съдебен състав не констатира необходимост за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали решението не е нищожно или процесуално недопустимо.

Касаторите не са се позовали и на практика на ВКС, на която да твърдят, че противоречи някой от изводите на въззивния съд, поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със спецификата на настоящия казус, при която съдът следвало да съобрази поредността на възникване на правата (влязлото в сила решение установява правата на касаторите към 2001 г.), а не поредността на висванията или пък да даде някакво друго разрешение. С посочената теза обаче не е свързан конкретен правен въпрос спрямо който да се прецени дали ще доведе до „развитие на правото в сегмента на вписванията на права в имотния регистър и конкуренцията помежду им“. Същевременно самата теза на касаторите цели съдът да откаже да приложи нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, която урежда именно конкуренцията между правата, придобити добросъвестно от трето лице от приобретател по привидна сделка и правата на приобретателя по прикритата сделка. Нормата урежда тази конкуренция според поредността на вписванията на разпорежданията, извършени от приобретателя по привидната сделка и вписването на исковата молба, респ. съдебното решение за разкриване на привидността и установяване на прикритата сделка. Нормата е ясна и императивна, а следователно дори и да може да бъде уточнен правен въпрос въз основа на доводите на касатора, той не би довел до развитие на правото в областта на вписванията и конкуренцията между правата на добросъвестен приобретател от приобретател по привидна сделка и правата на приобретателя по прикритата сделка.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е основано с твърдението, че е очевидно неправилен изводът на съда, че решението по гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд - Бургас е непротивопоставимо на Р. К., макар с това съдебно решение да е признато по отношение на К., че земята и сградите през 2001 г. са придобити от касаторите и други две физически лица. Очевидно неправилен е и изводите на съда относно прехвърлянията от К. през 2010 и 2011 г. и вписването на исковата молба по гр. д. № гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд – Бургас, тъй като въпросът за вписването на практика тук не стои – вписването на исковата молба през 2014 г. няма да гарантира добавъчно правата на приобретателите по прикритата сделка, защото сделките на К. са се осъществили 3-4 години по-рано, поради което и релевантна е поредността на възникване на правата, а не поредността на вписванията. Налице е очевидна неправилност на изводите относно вписването на исковата молба, изводите, касаещи търговското предприятие на ответника като купувач по нотариалния акт № 70/2001 г., както и изводите за наличие на права на Р. К. върху процесния имот при наличие на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 628/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.

От посочената обосновка е видно, че самата теза на касаторите почива на превратното виждане, че страни по делото са били настоящите ищци Р. В. К. и Т. К. К., които са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. От влязлото в сила решение обаче е видно, че правата на ищците са признати спрямо ЕТ “К.-Т. К.“. Същевременно в касационната жалба липсват доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че приобретател по привидната сделка от 2001 г. е бил именно едноличния търговец. Както е посочено и в отменителното касационно решение с т. 1 от Тълкувателно решение 2 от 27.12.2001 г. по гр. д.№ 2 от 2001 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че правата, придобити от едноличен търговец са изключени от режима на съпружеската имуществена общност. Съпрузите се явяват необходими другари и са обвързани от влязлото в сила решение дори и единия от тях да не е участвал в делото, само когато спорът за собствеността касае вещ придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Именно в тази насока и съобразени с указанията в отменителното касационно решение са и изводите на въззивния съд, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да заплатят на Р. В. К. и Т. К. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500 лв., п редставляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. Н..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 793 от 4.07.2023 г., постановено по гр. д. № 483 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА И. Р. Н., ЕГН [ЕГН] и Д. С. Н., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], № 38, ет. 2 да заплатят на Р. В. К., ЕГН [ЕГН] и Т. К. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1500 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: