О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 703

С. 16.05.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: Мария Иванова

Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 1761/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Б. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. Мима Иванова, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 1136 от 07.11.2011г. по в. гр. д. № 1104/2011г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, 34 с-в, № 1112 от 21.03.2011г. по гр. д. № 19875/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. Б. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за присъждане на сумата 7 196, 80 лв.

Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да отхвърли предявеният от Р. Х. Б. против [фирма] [населено място] иск за присъждане на сумата 7 196, 80 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал. 2 КТ, въззивният съд е приел, че не се дължи по-голям размер обезщетение от уговореното между страните. Действително в чл. 23...