Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Х. Х. П. срещу въззивно решение № 260450/21.01.2021 г. по в. гр. д. № 11357/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав, с което на основание чл 135, ал. 2 СК са възстановени родителските права на Д. С. К. по отношение на детето А. Х. П. (родена през 2004г.).

Касаторът оспорва изводите на въззивния съд, че са отпаднали обстоятелствата, поради които ищцата е била лишена от родителски права. Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е изложил мотиви, с които да обоснове решаващия си извод за наличие на предпоставки за възстановяване на родителските права на майката. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основаниетопо чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно задължението на въззивния съд да определи правилно подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани; относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства.

В срока за отговор насрещната страна Д. С. К. поддържа становище са неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, за разлика от становището на касатора, е посочил кои са релевантните факти, както и дали са установени и въз основа на кои доказателства.

В случая релевантните факти по делото са следните: отпаднала ли е причината за лишаване от родителски права - майката полага ли грижи за детето и плаща ли издръжка (чл. 135, ал. 2 СК); поведението на майката опасно ли е за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето (аргумент от чл. 131, ал. 1 СК); страда ли майката от физическа или душевна болест, или са налице други обективни причини, които пречат да се упражняват родителските права (аргумент от чл. 131, ал. 2 СК). Съдът следи служебно за интереса на детето и защитата му (т. р.№1/13г. на ОСГТК).

Касаторът не е оспорил писмените доказателства по делото, от които се установява, че ищцата не може да осъществи контакт с дъщеря си въпреки посредничеството на Дирекция „Социално подпомагане“ и предприетите действия на принудително изпълнение от ЧСИ, поради отказ и нежелание на детето за осъществяване на среща с майка си. Не са оспорени и доказателствата, от които се установява, че на 25.04.2016г. ищцата е учредила доверителен фонд в полза на дъщеря си в размер на 2478, 94 британски лири, както и че на 20.12.2017г. ищцата е изпратила пощенски запис от 5000лв. за издръжка на дъщеря си, който е отказан да бъде получен от бащата на детето - Х. П.. Не са оспорени и доказателствата, че ищцата трайно се е установила да живее в България през 2017г., с новото си семейство, в собствен апартамент в [населено място], заедно с партньора си И. К. и общият им син И., на 4 години. Не са оспорени и доказателствата, че ищцата работи като учител, счетоводител и преводач.

Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 10938/13.07.2016 г. по гр. д. № 12504/2015 г., влязло в сила на 18.10.2016 г., Софийски районен съд е лишил Д. К. от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК (поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка) по отношение на детето А. Х. П., като е определил следните мерки относно личните отношения между нея и детето: майката има право да вижда детето си всяка последна неделя на месеца от 10, 00 часа до 18, 00 часа, в присъствието на бащата или определено от него пълнолетно лице.

Установено е от съда, че ищцата е живяла в Лондон, като в началото на престоя там, А. я е посещавала, но преди 2 години, в периода на бременността на К. с второто дете, отношенията между майка и дъщеря са се изострили, след което са били прекъснати. През месец септември 2017 г. майката се е върнала в България и се е установила в [населено място]; сезирала е АСП-ДСП Лозенец във връзка с нарушения режим на лични контакти с детето от страна на бащата Х. П., изразявайки желание и готовност да бъде насочена към ползване на социална услуга с цел възстановяване на комуникацията между нея и детето; снабдила се с изпълнителен лист относно мерките на лични отношения с детето; изпратила нотариална покана до бащата, който е допуснал съдебния изпълнител до жилището му, но детето е отказало да се срещне с майка си.

Според изготвените по делото социални доклади, въззивният съд е приел, че бащата е осигурил базисните спотребности на детето от подходящи битови условия, храна, материална издръжка, съответстващи на възрастта му, образование и лечение (при необходимост); между детето и бащата има изградена емоционална връзка; Д. К. и партньорът имат възможност да полагат грижи за физическото, психическото и социалното развитие на детето, могат да му осигурят сигурна и безопасна среда, да го стимулират и подкрепят; майката има необходимия родителски капацитет относно полагане на грижи за детето. Посочено е, че в интерес на детето е да поддържа връзка и с двамата си родители.

Пред съда майката е посочила, че според нея лишаването от родителски права е причината детето да отказва да контактува с нея. Преди ежедневно се е чувала с дъщеря си, но в един момент котактите им били ограничени. Платила издръжка от 5000 лв. и отворила е фонд на А., с парите от който ще разполага, когато навърши 18 години, които твърдения се потвърждават от представените от ищцата писмени доказателства. Била постигната устна договорка с бащата К. да не заплаща издръжката от 40 лв. месечно, а да плаща самолетните билети до Лондон и всички останали раноски, свързани с посещението на детето.

В хода на приизводството е изслушано и детето, което е заявило, че от дванадесет години живее само с баща си; след развода на родителите то ходило при К. във Великобритания сравнително често, но след това майката забременяла и спряла да отговаря на телефонните обаждания на детето; след това К. поискала детето да отиде да живее в при нея, но то не искало; постепенно детето е започнало да звъни на майка си по-рядко, при всеки разговор майката е обиждала него, баща му и неговата нова партньорка, което довело до преустановяване на контактите. Детето е споделило за многобройни ситуации през годините, свързани с поведението на майка му, които са го обидили.

Според заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза А. има изразено положително отношение към баща си, но се установява и запазена привързаност и към майката; няма данни за нарушено психо-емоционално състояние при детето – то е спокойно, подредено и адекватно на фона на създадените взаимоотношения; няма изразен конфликт на лоялност спрямо някой от родителите; не се установяват данни за синдром на родителско отчуждение. Детето е в юношеска възраст, в която модела на двамата родители е от съществено значение за развитието му като личност. Вещото лице констатира, че детето очаква възстановяване на взаимоотношенията с майка си, при зачитане на неговите интереси, възраст и приемане на личната позиция по въпроси, свързани с него и неговите разбирания.

При тези данни въззивният съд приема, че основанията, обусловили лишаването на ищцата от родителски права, са отпаднали, както и че в интерес на непълнолетното дете А. е да бъдат възстановени родителските права на майката.

Предвид решаващите изводи на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Не се констатира противоречие с трайно установената практика на касационния съд по поставените въпроси, касаещи приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, съгласно която съдът дължи обсъждане на всички доказателства по спора и доводите на страните – той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; съдът трябва да обсъди в мотивите си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото. В случая въззивният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства, включително ангажираните писмени и гласни такива, както и твърденията и възраженията на всяка от страните. Взети са предвид изявленията на родителите в съдебно заседание, обсъдено е и желанието на детето, но същото не е било водещо при формиране на решаващия извод, доколкото, според трайното разбиране в съдебната практика, желанието на детето не е основното обуславящо обстоятелство в този процес, тъй като принципът за запазване на неговия най-добър интерес следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Решаващо значение са имали данните от социалните доклади и приетата по делото съдебно-психологична експертиза, заключението на която е прието за обективно, пълно, ясно и обосновано, въз основа на които е направен извод, че в интерес на нормалното психо-емоциалнално развитие на детето е да има пълноценни отношения и с двамата си родители, като възстановяването на родителските права на майката би способствало за възстановяване на контактите между нея и детето. Също така, отказът на детето да осъществи контакт с майка си, и отказът на бащата да получи издръжка за детето, не може да се квалифицират като трайно неполагане на грижи от страна на майката и трайно недаване на издръжка, защото в първия случай пречката е преодолима чрез посредничество на социалните служби, а във втория случай, причината за неизпълнение е у бащата. По същия начин, трайното установяване за живеене на майката в П., и изпълняваните от нея професии като учител, счетоводител и преводач, не може да се квалифицират като поведение, което е опасно за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето - напротив, възстановяването на родителските права на майката ще е в интерес на детето.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260450/21.01.2021 г. по в. гр. д. № 11357/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: