Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя М.Г.,подадена чрез пълномощника адв.. П, и на кмета [община], подадена чрез процесуалния представител адв.. М,,против решение № 14 от 15.01.2016г., постановено по адм. д.№ 559/2015г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени техните жалби срещу Заповед № ПО-129/29.06.2015 г. на Областен управител на област [област] .

В касационните жалби са развити идентични твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите намират, че съдът неправилно не установил, че оспорената заповед на областния управител е нищожна –като постановена след като е изтекъл преклузивния срок по чл. 32, ал. 2 от ЗА,алтернативно неправилна-поради „липса на указания в диспозитивната й част”.Настояват, че отменената с нея заповед, а именно крайната заповед на кмета на [община] не страда от пороци, а пороците, които съдът установил, касаят друга заповед на кмета на [община]-тази за откриване на търга.Първият касационен жалбоподател счита за съществено нарушение на процесуалния закон и недопускането до разпит на две лица, а вторият-че „тъй като заповедта на областния управител е произнесена при пълна липса на компетентност”, това водело „до нищожност на решението на съда”. По тези съображения молят да се отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалните си представители, поддържат жалбите, а вторият претендира и разноски за двете инстанции. Ответникът - Областен управител на област [област]

, в писмен отговор и чрез юрист Костов-Директор на дирекция „Административно правно обслужване” и, юрк.. А, заявява становище за неоснователност на касационните жалби, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира решението за правилно, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2, изр. 2 от ЗА, посочен като правно основание на оспорената заповед, областният управител може да отмени незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му, като от разпоредбата е видно, че началото на срока е различно и е в зависимост от това, дали актът на кмета е изпратен служебно или това е направено по повод на подадена жалба или сигнал срещу конкретен акт. Счита че по аргумент от чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА контролът, който областният управител управител упражнява по отношение на съответния акт, е по законосъобразност и този контрол е немислим без цялостно изясняване на спорния въпрос, което е възможно само при проверка и преценка на всички материали, съдържащи се в административната преписка. В тази връзка, независимо от това, че в настоящия случай административното производство пред областният управител е започнало по сигнал/сезиране от трети лица/, по същество е налице хипотеза по предложение първо на цитираната разпоредба. И тъй като процесният акт на кмета на [община], представляващ Заповед № 88 от 16.04.2015г. по чл. 78 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с обществено имущество в [община], заедно с административната преписка е получен на 18.06.2015г., правилно съдът е приел, че заповедта на областния управител, с която същият е отменен, е издадена в срока по чл. 32, ал. 2, изр. 2 от ЗА.Намира за неоснователни и възраженията относно правилността на съдебното решение по съществото на спора, като счита, че доказателствата потвърждават извода на съда, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени процедурни нарушения, извън тези, относно които са представени доказателства в днешното съдебно заседание. А те водят до извод за нарушение на материалния закон и съответно, до незаконосъобразност. Предвид горното предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.Разгледани по същество, са неоснователни.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) и е образувано по жалби на [фирма], със седалище [населено място], и на [община], подадени срещу Заповед № ПО-129/29.06.2015 г. на Областен управител на област [област]

.С нея е отменена като незаконосъобразна Заповед № 88/16.04.2015 г. на кмета на [община],с която в търг за закупуване на поземлени имоти е определен за купувач [фирма]. Съображенията на областния управител за отмяната са, че при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 66 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в [община] и конкретно, че условията на търга се обявяват най-малко 20 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие, а в преписката липсват данни заповедта за откриване на процедурата да е публикувана в един местен или регионален вестник, както и че в същата заповед не е определен видът на търга – с тайно или явно наддаване, освен че липсва описание на имотите, предмет на търга, и данни те да са обявени на сайта на [община]. Посочил и други нарушения, които са извън предмета на настоящия спор.

Доводите на оспорващите били, че обжалваната заповед на областния управител е постановена след изтичане на преклузивния срок по чл. 32, ал. 2 от ЗА,следователно нищожна като постановена при липса на компетентност, както и че основанията за отмяна касаели друга - тази за откриване на търга, а не процесната заповед на кмета на [община].

От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът приел за установено, че със Заповед № 44/27.02.2015 г., издадена на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) и чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата по чл. 8 от ЗОбС на [община], и въз основа на Решение № 710/12.09.2014 г. и Решение № 727/17.10.2014 г. на ОбС [населено място]

, кметът на общината е наредил да се извърши продажба чрез публичен търг на имоти – частна общинска собственост, подробно описани в приложения №№ 1, 2, 3 и 4, представляващи неразделна част от заповедта. Определил началната тръжна цена, както и дата за провеждане на търга, като с друга своя Заповед № 68/20.03.2015г. променил тази дата, и окончателно я определил на 27.03.2015 г. Установил липса на доказателства, от които да е видно, че заповедта е публикувана в местен или регионален ежедневник и въпреки дадената му възможност, кметът на [община] не е представил доказателства, които да установят публикуване на тази заповед /№ 44/27.02.2015г./ на сайта на общината, както и че процесуалният му представител изрично е заявил в съдебно заседание, че е невъзможно да представи доказателства за това. Констатирал, че след проведена тръжна процедура, с отменената заповед, а именно Заповед № 88/16.04.2015г., кметът на общината е обявил за купувач търговското дружество [фирма].

По възраженията за срока съдът установил, че областният управител е получил заявление от граждани на Р. Б, постъпило в Министерски съвет на 24.05.2015 г., и препратено оттам, в което се изразява недоволство от решения на ОбС [населено място],по повод на което на 03.06.2015 г. областният управител е изпратил писмо до кмета на [община], с което е поискал информация дали са организирани, обявени, проведени или предстои провеждане на търгове за продажба на имотите, посочени в решения на ОбС с №№ 710/12.09.2014 г., 728/17.10.2014 г. и 729/17.10.2014 г., и със същото писмо е поискал - в случай че процедурите са започнали или финализирани, кметът на представи цялата документация по изпълнение на същите решения на ОбС, както и да изпрати информация и копия от документите, доказващи къде са публикувани обявите за търгове, в кой местен вестник и дали са качени на таблото в общината и в интернет-сайта на [община], и на коя дата са извършени тези действия. Съобразил, че на 17.06.2015г. кметът на общината е изпратил цялата документация по приключилите процедури, вкл. и по процесната, като документацията за нея е получена в Областна администрация на 18.06.2015 г.,съответно и че оспорената пред съда заповед на областния управител е издадена на 29.06.2015 г.

Съдът направил обстоен преглед на приложимата нормативна база. На първо място приел наличие на компетентност на издалия административния акт орган, в която връзка съобразил общите разпоредби на чл. 32 и на чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА. Приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изр. последно от ЗА, той може да отменя незаконосъобразни актове на кметове на общини в 14-дневен срок от получаването им или сезирането му. И тъй като областният управител е получил отменената от него заповед на кмета на [община] на 18.06.2015 г., а той се е произнесъл на 29.06.2015 г., приел това за осъществено в рамките на срока, определен в ЗА.

На второ място, вече с оглед материалната законосъобразност на заповедта, приел наличие на съществени пороци на процедурата, допуснати в заповедта за нейното откриване, а именно :първо-нарушение на чл. 66 от Наредбата на ОбС, изискващ условията на търга, обекта, началната цена, специалните изисквания към участниците и срокът за подаване на заявленията за участие да се обнародват поне в един местен ежедневник, а ако няма такъв – в един регионален или интернет-сайта на общината - най-малко 20 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие, и второ-нарушение на чл. 65, ал. 1, б. „в“ от същата наредба, изискващ публичният търг да се открие със заповед на кмета на общината, която съдържа вида на търга – с тайно или явно наддаване, а в заповедта за откриване на търга от 27.02.2015 г. е посочено само, че търгът ще е публичен, без да е отразено дали е с тайно или явно наддаване.

На трето място посочил, че кметът на [община] -в хода на проведената процедура и при постановяване на крайния акт, е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 13 от АПК, задължаващи административния орган да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство, както и да огласява публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята дейност.

По тези съображения съдът приел жалбите за неоснователни и ги отхвърлил.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд - Пазарджик е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

С оглед данните по делото, събрани при разглеждане на делото, съдът правилно е приложил относимата за случая правна норма, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗА областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия, а съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 от същия закон, той упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация.С оглед факта, че областният управител е получил отменената от него заповед на кмета на [община] на 18.06.2015 г., и се е произнесъл на 29.06.2015 г., правилен е изводът на съда, че това правомощие е осъществено в рамките на срока, определен в ЗА - в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изр. последно от ЗА, съгласно която той може да отменя незаконосъобразни актове на кметове на общини в 14-дневен срок от получаването им или сезирането му.

По основния довод на касаторите, че този срок започнал да тече на 03.04.2015г.-когато е получено писмото, изпратено от администрацията на МС, следва изрично да се посочи, че в това писмо /л. 208 от делото/,не е посочена процесната заповед на кмета.

По следващия общ довод на касаторите - че крайната заповед на кмета на [община] не страдала от пороци, а пороците, които съдът установил, касаят друга заповед на кмета на [община]-тази за откриване на търга, съдът намира за необходимо да посочи, че принципно не споделя становището на съда, че при обжалване на крайния акт следва да се обсъждат пороците и на първоначалната заповед, но в случая необявяването й по надлежния ред, е опорочило цялата процедура.

Същевременно правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е нарушена разпоредбата на чл. 66 от Наредбата на ОбС изрично изискваща условията на търга - обект, начална цена, специални изисквания към участниците и срокът за подаване на заявленията за участие, да се обнародват поне в един местен ежедневник, а ако няма такъв – в един регионален или интернет-сайта на общината - най-малко 20 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие. Приложените към втората касационна жалба доказателства, предвид нормата на чл. 220 от АПК,забраняваща нови фактически установявания в касационното производство, не променят този извод, още повече че процесуалният представител на [община] изрично в производството пред административния съд е заявил, че „технически е невъзможно да представи доказателства за спазване на това изискване”,въпреки двукратно дадените му указания в тази насока. По тези причини твърдението на този касатор, направено в тази връзка-за неправилно недопуснати свидетели, настоящият състав намира за неоснователно.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и за нарушена норма на чл. 65, ал. 1, б. „в“ от същата наредба, изрично изискваща публичният търг да се открива със заповед на кмета на общината, която да сочи вида на търга – с тайно или явно наддаване.

По последния довод на втория касационен жалбоподател - че „ако заповедта на областния управител е произнесена при пълна липса на компетентност, то това води до нищожност на решението на съда” настоящият състав намира за необходимо да посочи, че дори да сме изправени пред такава хипотеза, а настоящият случай не очертава такава, решението на съда не би било нищожно.Известно е, че съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение, а то е валидно, когато е издадено от надлежно функциониращ съдебен орган, в пределите на неговата правораздавателна власт, изготвено е в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. При проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на втория касатор за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Претенцията за разноски, направена от ответника по касация е основателна. Касаторите следва да бъдат осъдени да му заплатят съгласно с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за юристконсултско възнаграждение общо сума в размер на 300 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 15.01.2016г., постановено по адм. д.№ 559/2015 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

О. Б. У. искането на кмета [община] за разноски по делото.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място], чрез управителя М.Г., и [община] –чрез кмета, да заплатят на Областна управа на

[

област

]

, разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 300 /триста / лева за юристконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.