Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. П., подадена чрез адв.. Г, срещу Решение № 215 от 24.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2449/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 120 от 11.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите, с който на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водовземане № 300371 от 14.05.2004 г. в общ размер на 106 523.14 лв. и лихва за забава в размер на 26 407.83 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че административният орган не е бил длъжен да изпълни задължението си по параграф 3, ал. 2 от приложимата тарифа. Съдът неправилно не е уважил оплакването за неправилно описание на правните норми в мотивите на административния акт. Съдът не се е произнесъл по оплакването, относно факта, че в АУПДВ не се конкретизира мястото на водоползване. Иска отмяна на решението и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юрк.. Х оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211,...