Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано по касационна жалба на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Н., чрез юрк.. Д, срещу Решение № 2253 от 31.12.2019 г., постановено по адм. дело № 410/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на „Грундинвест“ООД, с ЕИК 160072756, е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-1018 от 17.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., потвърден с Решение № 1 от 28.01.2019 г. на началник отдел „Местни данъци и такси” при община Н. и община Н. е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 2 010 лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), се установява, че дружеството е собственик на недвижим имот - ПИ с идентификатор 53045.503.111, находящ се в гр. О., м. „Ефрем чешма“, която местност попада в границите на район „Обзор - Южен плаж“, в който се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2013 г. Всички условия за определяне на таксата са били налице и установените с акта задължения на „Грундинвест“ ООД за такса битови отпадъци (ТБО) и за трите й компонента, са отменени незаконосъобразно от съда. Излага съображения, че изводът на съда, че представените по делото доказателства сами по себе си не установяват функционирането на депо през спорните периоди е неправилен. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата на дружеството против АУЗД бъде отхвърлена.
Ответникът - „Грундинвест“ ООД, чрез адв.. М, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото в общ размер на 1 680 лв., съобразно представен списък (л. 65).
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и като съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУЗД № МДТ-1018 от 17.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., потвърден с Решение № 1 от 28.01.2019 г. на началник отдел „Местни данъци и такси” при община Н.. Не е било спорно, че през 2013 г. „Грундинвест“ ООД е собственик на недвижим имот 53045.503.111, находящ се в гр. О., община Н., област Б., по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-59 от 14.09.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: м. „Ефрем чешма“, с площ от 14 563 кв. м, трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползване: „За почивен лагер“, съгласно нотариален акт № 118 от 28.12.2006 г.
За този имот е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).
Установените с процесния АУЗД задължения на дружеството за ТБО са в общ размер на 9 776.26 лв. главница и 5 258.52 лв. лихва.
Със заповед № 1589 от 30.10.2012г. кметът на община Н. (л. 25- 31), на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2013 г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 2.1 е посочен гр. О. и са изброени множество улици, намиращи се в града. В т. 2.2 от заповедта е посочен КК „Обзор-север“, а в т. 2.3 е посочен Обзор - южен плаж.
По делото са изслушани и приети съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и съдебно-техническа(СТЕ). Според заключението на вещото лице по СИЕ размерът на главницата за такса битови отпадъци и лихвата на задълженията за 2013 г. по процесния акт са изчислени вярно. Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че притежаваният от жалбоподателят ПИ с идентификатор 53045.503.111 попада в границата на район „Обзор - южен плаж“, включен като т. 2.3 в Приложението към заповед № 1589 от 30.10.2012 г., в която се определят районите, за които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2013 г. Според СТЕ по описаните маршрути в представените пътни листи, не може да се приеме, че маршрутите включват точно района на процесния имот.
За да отмени установените с оспорения АУЗД задължения, административният съд е приел, че актът е материално незаконосъобразен. Съдът е приел, че от събраните доказателства не е доказано по категоричен начин обстоятелството процесният недвижим имот да е включен в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за данъчен период 2013 г. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно със заключението на вещото лице по СТЕ и е приел, че никъде в представените пътни листи не е записан като част от маршрута “Южен плаж“, още по-малко самият имот, независимо, че до него се стига по тупик, поради което е направил извод, че не са представени доказателства услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и за чистота на териториите за обществено ползване действително да са предоставяни от Общината. Съдът е приел, че имотът на дружеството е УПИ и за него има одобрен и влязъл в сила ПУП, но според вещото лице по СТЕ, имотът не е част от населеното място гр. О., което е достатъчно основание да се приеме, че такса за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване не се дължи. По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че в случая не са налице условията по чл. 71, т. 3 ЗМДТ да се събира тази такса, тъй като генерираните на територията на гр. О. битовите отпадъци не се обезвреждат в съществуващо и законосъобразно действащо към 2013 г. депо. Решението е правилно.
Дължимостта на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното предоставяне на услугите от общината, какъвто е и смисълът на нормата на 62 ЗМДТ. Осъществяването на всяка една услуга, за която се дължи - услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, следва да бъде доказано от страна на административния орган. Това е частен случая на правилото, че за административния орган е тежестта да докаже фактическите и правни основания за издаване на административния акт (чл. 170, ал. 1 АПК).
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, които като резултат се споделят и от настоящата инстанция.
Съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице по СТЕ, от което се установява, че към момента на огледа имотът е бил обрасъл с растителност и неподържан, като в него няма съдове за сметосъбиране. Вещото лице, при разпита му в съдебното заседание на 01.10.2019 г., е заявило, че за имота на жалбоподателя има ПУП, т. е. той е УПИ, но се намира извън границите на населеното място гр. О.. От една страна, имотът е част от т. нар. “Южен плаж“, тъй като е в обхвата на регулационния план, от друга - до имота може да се стигне по път, който наподобява улица - тупик, т. е. само ако се отиде до самия имот, а не по маршрут, който минава покрай него може да се престира услугата по сметопочистване. В приложението към заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (л. 32 от делото на АС) е посочен гр. О. и конкретно изписани улици в населеното място, както и Курортен комплекс „Северен плаж“ и „южен плаж“.
Първоинстанционният съд е приел, че последното наименование е изписано с малки букви по следния начин : „2.3. Обзор-южен плаж“, откъдето, чрез граматическо тълкуване, може да се направи извод, че приложението към заповед № 1589 от 30.10.2012 г. на кмета на О. Н (л. 28-31) визира самия плаж, а не местността „Ю. П“, която би била изписана с главни букви, като наименование на географско обозначение. Тези мотиви не се споделят от настоящия съдебен състав, но те не променят правилните крайни изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тази, за поддържане на териториите за обществено ползване, да са реално предоставяни от общината. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че никъде в представените пътни листи не е записан като част от маршрута на сметопочистване районът “Южен плаж“, още по-малко процесният имот, което обосновава крайния извод на съда, че не е доказано осъществяването науслугата по сметопочистване на имот, който не се използва, не генерира отпадъци и няма съдове за събирането им.
Обосновано съдът е приел, че не е доказано реално извършване на услугата по поддържане чистотата на обществените територии - чл. 62, т. 3 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, а административният орган има доказателствена тежест за установяване и на този факт. Обосновано административният съд е приел, че представените длъжностно разписание на дейност БКС към К. О в сила към 01.01.2013г. и към 01.11.2013г. и справка за разходите за дейност БКС към К. О за периода 2012-2015г., които установяват наличието на технически и финансов потенциал за извършване на обсъжданата услуга, сами по себе си, не доказват реалното осъществяване на услугата. Липсват доказателства за отчитането на действително извършени дейности по почистването и поддържането на обществените територии в гр. О.. В същия смисъл вж мотивите на Решение №5170 от 29.04.2020г. по адм. д.№ 889/2020г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение.
Обосновано е прието от първоинстанционният съд, че дружеството не дължи и заплащане на компонента от ТБО – за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Събраните доказателства, не установяват функционирането на депо през 2013 г. Представеният по делото Акт за частна общинска собственост (АЧОС) е съставен през 2014 г., като липсва строителна документация, от която да се установява моментът на въвеждане на депото в експлоатация за процесния период. При липса на първични и вторични счетоводни документи, от които да е видно, че са направени разходи за обезвреждане на отпадъците и поддръжката на депо, обосновано съдът е приел, че практически, отпадъците са се извозвали до нерегламентирано сметище извън града, която дейност не може да се приеме за обезвреждане на отпадъци по смисъла на §11 от ДР на ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ).
Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендирани и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 1 680 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2253 от 31.12.2019 г., постановено по адм. дело № 410/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА община Н. да заплати на „Грундинвест“ ООД, с ЕИК 160072756, със седалище и адрес на управление - гр. С., Промишлена зона, представлявано от Г. Хайкаус, разноски за касационната инстанция в размер на 1 680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.